Мисли vs Чувства: Кого да слушате в конфликтни ситуации - разума или сърцето?

Надявам се да гледате реално на конфликтите в своята връзка и да сте наясно, че няма двойка без проблеми. Както и че не всеки скандал означава край!

Въпросът е по какъв начин ги преодолявате - и вие, и вашият партньор. Натяквате ли си стари обиди при всеки следващ спор? Или по-скоро си взимате поука от караниците, за да не повтаряте същите грешки? Изборът как да се справите с разногласията между двама ви е изцяло ваш.

Аз имам огромна вяра в адаптивния потенциал на жените, готови на всичко, за да спасят своята връзка. Ето защо се обръщам тъкмо към вас - дамите, които не се страхуват да работят над себе си в името на споделената любов и вечното щастие.

Как бихте се определили - като рационална или емоционална личност? А когато изпаднете в конфликтна ситуация, разума ли слушате, или сърцето си?

Пътят, който ще изминете с партньора си е предопределен от отговора на последния въпрос. Ако се карате постоянно, вероятно осъществявате сгрешена в основата си комуникация, която води до нерви, разочарование, гняв и болка. Вариантите са два.

Да не работите върху взаимоотношенията си и да се надявате, че като по чудо вашият партньор ще се промени. Мога да се обзаложа как ще свърши всичко!

Или…

Да опитате нещо, за което със сигурност не сте се сетили, щом имате толкова проблемна връзка - да запазите за себе си натрапчивите си мисли, а да предоставите на любимия си своите най-дълбоки чувства.

Прочетете статията докрай, за да разберете защо ви е да го правите. Тук искам само да вметна, че ако ме послушате, ще видите колко по-различни реакции ще започнете да предизвиквате с думите си у вашия партньор. Тоест ще постигнете така желаната промяна в поведението му!

Сценарий 1: "Флиртовете на женкаря"

Случвало ли ви се е да го хванете в крачка? Тъкмо да загледа някоя мадама, минаваща покрай него, и вие да се появите изневиделица? Сигурно поведението му много ви разстройва. И това е съвсем нормално - коя жена би се радвала, ако партньорът ѝ не желае само нея?

Предполагам, че много жени, в опита си да бъдат добрички и да не правят проблеми за всякакви глупости, биха си замълчали. Но този подход води единствено до натрупване на негативни емоции, което след известно време се стоварва с пълна сила върху нищо неподозиращия мъж. Тогава обаче женкарят няма да разбере защо сте му толкова ядосани и ще се подразни, че му правите проблеми, без да има причина. Ето защо е по-добре да обсъждате нещата своевременно.

Разумът ви кара да кажете:

"Какъв кретен! Не съм ли ти достатъчна? Или вече толкова съм ти омръзнала, че желаеш всички други жени, но не и мен? Очевидно, че не ме обичаш вече, затова е най-добре да се разделим!"

Грешка. Това със сигурност ще създаде нов проблем, който вероятно няма нищо общо със ситуацията.

Сърцето ви кара да кажете:

"Защо заглеждаш други жени? Чувствам се застрашена от тях, защото не искам да те изгубя. Не ми е приятно, когато флиртуваш с всяка срещната мадама!"

Каква е разликата? И в двата случая говорите за едно и също нещо. Но в мислите си давате оценки и правите прибързани заключения, които дразнят мъжа. Когато сте достатъчно отворени и искрени, за да споделите чувствата си, и той ще бъде искрен в замяна. И ще се вслуша в думите ви.

Сценарий 2: "Провиненията на разсеяния тип"

Ако партньорът ви по принцип не е организиран и дисциплиниран, нищо чудно често да попадате в ситуации, които сякаш показват как той изобщо не държи на вас. Да кажем, че закъснява вече с половин час за срещата ви и дори не си е направил труда да ви се обади. Вие започвате да нервничите и да се чудите защо просто не ви е звъннал, като не може да дойде навреме. Твърде горделиви сте, за да му се обадите и да проверите какво става.

И така, той най-сетне се появява, без да разполага с уважителна причина за своето закъснение.

Разумът ви кара да кажете:

"Много бъркаш, ако си мислиш, че може да ми закъсняваш всеки път. И то без да се обаждаш! Какъв ти е проблемът? Толкова ли не можеш поне веднъж да спазиш ангажимента, който си поел към мен?! Явно, че въобще не държиш на връзката ни, щом се държиш по този начин!"

Сърцето ви кара да кажете:

"Моля те, когато видиш, че ще закъснееш, поне се обади. Не разбирам защо не го правиш. Много ме объркваш и разстройваш - вече толкова време те чакам, а ти идваш и все едно нищо не се е случило. Разбирам, че си разсеян, но се чувствам, сякаш нарочно ме пренебрегваш…"

Когато не заемете нападателна позиция, ще създадете у съзнанието на своя партньор едно съвсем различно усещане. Не трябва да се отнасяте с него враждебно, засипвайки го с обвинения. В противен случай превръщате малкия проблем в голям конфликт и създавате напрежение, пораждащо понякога необратима дистанция.

Изразявайки спокойно (доколкото е възможно) своите чувства, предизвиквате разбиране вместо раздразнение. А това е една добра първа стъпка към безоблачните взаимоотношения!

Още съвети, свързани с подобряването на взаимоотношенията между двама души, има в моята книга "Единствена за него". Тя ще ви помогне да задържите вниманието на мъжа до себе си използвайки поведенчески и психологични хитрини, които работят безотказно.

Снимка: embracingthebroken.com