Мишел Обама, такава, каквато аз я видях

Мишел Обама, такава, каквато аз я видях - земна, достъпна и същевременно толкова недостижима.

Преди нямах представа с какво се занимава първата дама на САЩ. Мислих, че просто е жената до президента, която трябва да го придружава на приеми и други важни светски събития, които етикетът налага той да бъде заедно със съпругата си. С красива рокля, съвършена прическа и безукорен стил. 

Учудих се, че Мишел Обама гостува в шоуто на Елън, Кимъл, Фалън, SNL и я откривам в различните ú светлини. Направи впечатление на човек, който се държи свободно и непринудено.

Преди повече от година си купих книгата с мемоари на Мишел, с която още веднъж тя успя да ме изненада. 

Много лична книга. Откровена, пряма, интересна, мъдра, но това, което я прави още по-приятна за четене, е че е дълбоко човешка. Книга, от които затваряйки последната страница си казваш: "искам да те бях познавала, искам да си говорим още".

Харесва ми стилът на Мишел - тя не шикалкави, няма позьорщина. 

Говори истински и честно. Един път като First lady, друг път като човек какъвто съм и аз. Каквито сме всички. Понякога с проблеми, удари, терзания, огромно количество стрес, разочарования едно след друго, тотални житейски лични провали. 

Друг път с обич, загриженост, майчинско великодушие и топлина.

Първа Дама, която ще остане в историята не с тоалети, прически, стерилни усмивки и бляскава визия. Не. Тя ще бъде запомнена с делата, думите, каузите, мащабът на личността си, обединението, а не разделението на нацията, с многобройните спечелени битки. 

Семейство Обама по всякакъв начин са се опитали двете им дъщери да растат както всички останали деца, чиито родители не са президент и първа дама - нормално. Максимално нормално до колкото е допустимо и възможно, защото има спазване на правила и протокол, с които не винаги може да се направи компромис. 

Например задължително децата отиват до училище с президентския автомобил, кортеж и група въоръжени агенти на Сикрет сървис. Агентите трябва да стоят пред вратата на стаята до последния час и да пазят. Но Обама били против това с цел децата им да се чувстват както всички останали. 

Не мога да скрия, че направих съпоставка с българската действителност, в която някои родители учат децата си, че светът се върти около тях, всички смъртни са им длъжни и отрочетата им са над закона. 

В съзнанието си Барак и Мишел не живеели с нагласата, че този стандарт на живот ще продължава вечно. 

Малия и Наташа Обама също искали да си канят приятели на гости, но въпросното гостуване трябва да се случи в Белия дом. А за да се случи в Белия дом всички приятели, които ще прекрачат прага на сградата трябва доброволно да предоставят имената, адресите и социалноосигурителните номера на родителите си.

Не така разглеждали сигурността Барак и Мишел. 

Независимо, че за тази резиденция, състояща се от 132 стаи, 35 бани, 28 камини, разпръснати на шест етажа, се е грижил персонал от икономи, готвачи, хора, които да пазаруват от различни места през централните и задни входове, цветари, градинари, водопроводчици, техници, прислужници, Мишел настоявала двете ú дъщери да се оправят сами, да не искат повече, отколкото им се полага, да се държат с всички възпитано и да не бъдат в тежест на абсолютно никого. Как ви звучи?

Малия и Саша били учени в равенство към всеки, защото рано или късно ще трябва да освободят това място - приказка за един, затвор за друг. И двете не вечни. 

След настаняването си в Белия дом първите дни закусвали невероятни екзотични плодове, някои от които доставяни със самолет от други държави, деликатеси и въобще храни, които до този момент не били виждали, а и не подозирали, че могат да съществуват. 

Накрая на месеца става ясно, чрез разписка, че екзотичните плодове и други пиршества са за сметка на американския данъкоплатец и тази кратка традиция бързо намерила своя незабавен край. 

Барак и Мишел искали да служат на тази страна, а не обратното.

Мишел държала децата им да се учат, да създават приятелства, да допускат много грешки, искала безопасност за дъщерите си, но не и ограничения, каквито Барак и тя имали по ясни причини. 

Трудно е да балансираш и да останеш себе си, да не се помислиш за нещо особено, когато се возиш всеки ден в лимузина, когато светлините на прожекторите са насочени към теб и най-вече, когато майка ти и баща ти са Flotus (First lady of the United states) и Potus (President of the United states). Не е лесно да водиш нормален начин на живот, когато всичките ти действия, думи, срещи и контакти, са строго контролирани и обект на силен медиен интерес. 

Както самата Мишел отбелязва: "Аз съм един обикновен човек попаднал на необикновено място". 

Предлагаме на вашето внимание някои от най-ярките цитати в нейната автобиографична книга "Моята история":

"Децата влагат повече усилия, когато чувстват, че някой влага вяра в тях."

"Провалът е чувство много преди да се превърне в реален резултат."

"Има сила в това да си позволиш да заявиш присъствието си и да бъдеш чут, да приемеш своята уникална история, да използваш своя автентичен глас. И има благодат в желанието да опознаеш и да чуеш другите."

"Сега осъзнавам, че дори най-щастливият брак може да е дразнещ, че бракът е договор, който трябва да се подновява отново и отново, дори това да става тихо и тайно. Дори да го правиш сам."

"Честността има значение. Успехът не се брои, ако не си го постигнал по честен начин."

"Мъчително е да живееш, след като някой почине. Това е факт. Боли, когато минаваш по коридора или отваряш хладилника. Боли, когато си обуваш чорапи и си миеш зъбите. Храната няма вкус. Цветовете не радват окото. Музиката причинява болка, спомените - също. Скръбта е толкова самотна."

"Има истини, които приемаме и истини, които пренебрегваме."