Мъжът, който не ползваше Rexona

Не, той не използваше Rexona. За мъже. Нито пък за жени. Беше ли по-малко мъж от останалите мъже? Не зная, не вярвам, а и ми е все тая.

Той бе ТОЙ. Автентичен, страстен, силен в своето безсилие да промени това, което не подлежи на промяна. И да приеме това, което го обърква, побърква, обкръжава и задушава.

ТОЙ се криеше зад нощните сенки, в малките ъгли на тъмните улички, в крайната станция на голямото метро в един малък град. Тънеше в забравеността на света към него и се откриваше, когато първият лъч на изгряващото слънце го докоснеше. ТОЙ бе той, но още не знаеш КОЙ всъщност е ТОЙ!

Той бе нестандартен, нетипичен и различен. Той не беше мъж от списание. Той не беше и Real Man! Той беше като амалгаматичната смесица между малко момче, безстрашен войн, дзен учител и футболист, вкарващ голове във вратата, зорко охранявана от ЖИВОТА.

Когато той срещнеше нея, той спираше да бъде МЪЖЪТ, забравяше за Rexona и... се чудеше откъде да я почне. А тя - тя беше странно различна, отвлечено загледана в другото и сякаш единствено влизаща в настоящето в името на срещата си с него. ТЯ. Странната ТЯ!

Тя не бе негов смисъл, цел или средство. Всъщност понякога и той се опитваше да разбере какво е тя. В по-честите случаи от всякога, мислите му докарваха главоболие и той бе "принуден" да преустанови процеса. Той не можеше да мисли за нея, защото тя не бе мисъл, не бе пъзел, не бе форма. Дали той познаваше нея бе спорно.

Още по-спорно бе дали можем да обичаме някого - дълбоко, искрено и неизменно, ако не познаваме този някого дълбоко, искрено и неизменно. Но повторността на порочността в тези мисли му докарваха още напрежение в черепната кухина и той зарязваше всичко.

Мъжът, който не ползваше Rexona, бе повече от мъж. И като такъв смисълът му не се заключаваше в това да направи една ЖЕНА щастлива. Той беше повече. Той не можеше просто така. ТОЙ.....

Кой всъщност бе той?