Любовта – хармония със света

Любовта – една безкрайна загадка, която не е никак просто явление. Парадоксалното е, че всеки я носи в дълбините на сърцето и душата си, но малцина я усещат истински. Любовта е аксиома, но защо не я забелязваме?

Никой не може да подбере нужната терминология, за да я дефинира като понятие, защото тя е чувство, което се усеща. Всеки индивид решава дали да отключи тази хуманистична частица от етоса си. Трябва да разберем, че щастието е естествен процес от живота ни. То е в нас. Друг въпрос е каква е вътрешната ни нагласа?

Тук мога да разделя хората на два вида – усмихнати и креативни оптимисти, които използват разума си като инструмент за пълноценен живот, а другитe, които винаги се оплакват, твърдоглави песимисти, които не приемат чуждо мнение. Тенденцията в тази посока е, че човекът не се ръководи от разума си, защото е настъпило състояние на нравствено объркване (Ерих Фром). Но не е ли време да спрем, да помислим?

Едни от висшите ценности на етиката на човеколюбието са "любовта към себе си" и "утвърждаването на истинска човешка неповторимост". Ерих Фром описва подробно тази етика на хуманизма в произведението си "Човекът за самия себе си". Да, човешкият живот е неповторим, когато е пълен с любов, доброта, човечност, състрадание, моралност. Живот без човечност живот ли е? Мисля, че отговорът е ясен. Появява се въпросът накъде отиваме? Към собствената си деструктивност може би. Трагично, нали? Руският писател и драматург А.Чехов пише, че "Равнодушието е паралич на душата, преждевременна кончина." Толкова вярно… Кога ще се събудим, та ние спим върху огън!

Но човек е това, в което вярва, както твърди Чехов. Всичко е в нашите ръце и промяната може да се извърши само в нашите умове. Аз вярвам, че раят на Земята ще настъпи, когато всички отворят сърцата си. Както пише Фром "добро е онова, което е добро за човека", а любовта е силата, която го свързва със света. Следователно, когато променим възгледите си за света и станем по-човечни, тогава нашият свят ще стане добро и уютно място за живот.

Любовта е толкова всеобхватна и космополитна. Противопоставя се на злобата и омразата, които ни убиват. Поставя елементарни доводи, които да спомогнат за усъвършенстването на човешкия индивид и живот. Но защо не я разбираме и я отминаваме? Защо сърцата са студени и пусти?

Да, светът е динамичен, но любовта не се изменя. Тя е навсякъде около нас. Наблюдаваме я, когато погледнем към синьото небе, към изгрева и залеза, зелената тревичка, която така безгрижно потъпкваме, в усмивките на хората, в чистите очи на децата, в хармонията с природата, с животните. Ако усетим тази любов и връзка с природата, няма да бъдем изолирани, сами, зли и безчувствени, а ще бъдем любящи същества с чисти сърца.

Когато погледна към небето, когато си играя с кучетата навън, дори когато вали, усещам връзката с природата, със света. В този приказен момент нищо не може да попречи на щастието ми, на душевното ми спокойствие.

Може би, ако всеки от нас направи този експеримент – да спре за мъничко, да отиде край природата, до някоя горичка, планина, море или където има възможност, може би ще се почувства жив. Дали ще започне да обича природата? Негов избор, но съм сигурна, че дори за миг ако зърне тези красоти и ги усети, той ще се промени.

Но тенденцията в реалността е различна. Човек е толкова неблагодарен към всичко, което го заобикаля, дори към себе си. Но защо? Живеем във време, в което всичко е възможно, стига да се потрудим, да използваме разума си. Нима трябва да продължим да изпитваме пълна деменция?

Екологичните проблеми се увеличават и човек загуби връзката си с природата, с животните. Не всички, но повечето хора са садистични същества. Човекът е единственото животно, което избивайки дивеч, тигри, лъвове и т.н. се забавлява и нарича тези си действия "спорт". Противоречието настъпва тогава, когато животно иска да убие човека, защото тогава това е жестокост.

Но за човека е по-лесно да затвори очите си и да продължи да спи върху огъня. Парадоксалното е, че дори не разбира, че спи върху горяща повърхност, а си мисли, че това е меко легло… Той не разбира разрушителната сила, която не спира да употребява.

Факт е, че продължаваме да се отдалечаваме от човешките идеали за достоен живот. Трудно човечеството ще се измъкне от тресавището, в което се намира. Но все пак сме длъжни да се опитаме, нали?

Никога не трябва да губим надежда. Звучи клиширано, но е важно правило, което трябва да следваме. Изстинали са човешки сърца, пропаднали в бездна. Но ако сърцата се затоплят от капчица доброта, пъзелът ще се нареди. В "Да бъдеш човек" Фром пише: "След като човек изцяло се е разбил, той открива нова хармония, на развитото, мислещо, самоосъзнаващо се, любещо човешко същество, което става едно със света и все пак е индивидуална личност". Красиво, нали? Не мисля, че това е утопичен възглед, напротив! Може да го последваме! Светът ще бъде такъв, какъвто го направим.