Констанца: изгнанието на Овидий и призрачното казино

Забранена любов и поет в изгнание, кралски балове, римски мозайки и генуезка кула-фар. Дами и господа, добре дошли в Констанца!

Вълчицата, Ромул и Рем

Няма град в Румъния, в който да не присъства статуя на Вълчицата с бозаещите от нея Ромул и Рем. Има я и в румънската морска столица – Констанца. Намира се на площада, в близост до останките от съществувалия тук римски град Томис. Историческата препратка е ясна – румънците считат себе си за наследници на римляните. Констанца е най-старият обитаем град на територията на днешна Румъния.

В миналото тук е имало древногръцка Черноморска колония, под името Томис. Едно от свидетелствата за процъфтяването на този античен град е изсичането на собствени монети, открити при разкопките. През 29-та година преди Христа римляните превземат града и неговото пристанище се превръща във важен търговски пункт за Римската империя.

Днес портът на Констанца е четвърти по значимост в Европа и обслужва по-голямата част от товарите в Черноморския регион. Върху останките от античното селище днес са издигнати съвременните сгради – банки, офиси на международни компании, модерни жилища. Има и си и МОЛ - дори са три - за шопинг-маниаците.MИ този факт затруднява проучването и ограничава археологическите разкопки от миналото на черноморското селище.

Църквата и Джамията

Много и все интересни обекти предизвикват любопитството на пътешественика в този Град на Нептун, както е неофициалното име на днешна Констанца.

Морско казино, построено в стил Арт Деко, чийто архитектурен план първоначално е бил предвиден за построяване в българската морска столица Варна; Етнографски музей, казино и римски терми. Тук е дървената православна църква "Свети Мина" и джамията "Махмуди" от желeзобетон. Градът си има и Делфинариум, Планетариум, Аквариум.

В своята история си има и поет, чиято известност преодолява разстоянието на вековете. Това е Публий Овидий Назон - известен като Поета на нещастната любов. Неговата статуя се намира на площад "Август" и е изработена от известния италиански скулптор Еторе Ферари. Император Октавиан Август изпраща в изгнание поета в Констанца, където той прекарва последните години от живота си.

Овидий и любовта

Castaest quam nemorogavit — Целомъдрена е тази, към която никой не е посегнал.

Роден година след убийството на Юлий Цезар, Овидий създава първите си произведения в началото на управлението на Октавиан Август. Творчеството му е разнообразно, но най-известната творба сред обикновените хора е неговата ArsAmatoria ("Изкуството на любовта").

На пръв поглед трите книги от "АрсАматория" са колекция от кратки стихотворения, които звучат като обикновени любовни истории. Те съдържат всички атрибути на обичайния любовен сюжет: забранена любов, робът, традиционните симптоми на любовта, богатият съперник, болката, изневярата и евентуалната успешна любовна среща. Те обаче включват също и съвети, които учат читателя да бъде добър любовник.

Всъщност съвременниците му определят ArsAmatoria като пародия на дидактическа поезия, представяща се за ръководство за намиране и съблазняване на жени в Рим. Малко по-късно тя е последвана от "Лечение на любовта" (RemediaAmoris), която учи читателя как да бъде добър в раздялата.

Яркият поетичен талант на Овидий не остава незабелязан от публиката и за кратко време той се превръща в любимец на народа. Дружбата му с майстори на словото като Хораций и Вергилий избистря поетическата му дарба, която се откроява с блестящо остроумие и точност в изразяването. Творчеството на Овидий оказва голямо влияние върху Западноевропейската литература.

Въпреки че е написана преди векове, голяма част от съветите и препоръките в ArsAmatoria са полезни и приложими, независимо от времето. Овидий би бил гуру в днешния моден свят  заради съветите си към дамите. Съвети, които ако не бяха под формата на поема, биха заемали редовна колонка в съвременните женски списания. Той дава напътствия относно техники за флиртуване, съвети за ежедневната грижа за красотата, прически, дрехи и грим.

Литературният бунтовник от Златния век на Рим

Заради несъответствия в идеалите, популяризирани от официалната политика на император Октавиан Август, той прогонва поета от Рим, като го отпраща да живее в погранична на империята зона - град Томис, днешна Констанца. С какво точно Овидий е разгневил императора, историята не е отбелязала. Самият потърпевш нарича причината "грешка". Изглежда тази негова грешка е нанесла удар върху спокойствието на императорското семейство. Всички предположения на историците, старали се да открият истината за заточението, са твърде произволни.

Друга версия за прогонването, и по същество по-вероятна, ни дава самият поет - това е неговата АrsAmatoria , заради която са го обвинявали като "учител за разврат и мръсни прелюбодеяния". В едно от своите "Писма от Понт", изпратени от Констанца, Овидий споделя, че причината за заточението му са именно неговите стихове.

Липсата на правилна преценка на Овидий (или евентуално погрешно чувство за време) показани в "АрсАматория", където той пише за изкуството на прелюбодеянието, се оказват неприемливи за официалната власт. Император Август току-що е приел Юлианските брачни закони, насърчавайки моногамните бракове, за да увеличи раждаемостта на населението и ефективно да забрани изневярата. В този смисъл текстовете на Овидий се оказват подривни към моралното законодателство на императора и той изпраща поета в изгнание.

Заточението като елегия

От Черноморския бряг Овидий създава "Скръбни елегии", а впоследствие и "Писма от Понт" в четири книги. В своето отчаяние поетът унищожава венеца на своето творчество - "Метаморфози", преди още да го завърши. В тази поредица той описва в енциклопедичен мащаб трансформациите в гръцката и римската митология от появата на Вселената до обожествяването на Юлий Цезар.

До нас достигат копия на творбата, притежания на негови приятели. Овидий е страдал дълбоко в изгнанието си, описвайки отчайващо живота си в пограничния Черноморски район. Заради мъките претърпени тук - в Томис, е бил възнаграден векове след смъртта си с прекрасна статуя, поставена на централния градски площад в Констанца. Площад, носещ името на човека, който го прогонва от цивилизацията – император Октавиан Август.

След време градът е преименуван в чест на Констанца, сестрата на император Константин Велики. В края на XV век той става част от Османската империя. След освобождението през 1878 г. за Констанца настъпва нова епоха. Тя се превръща в основен морски курорт на Румъния.

Казиното - от приказно в призрачно 

По крайбрежната улица, сред тълпи от хора и мирис на морска вода, се откроява импозантното тяло на Казиното в Констанца. Сградата в стил Арт Деко е запусната и тъжна. Любопитните исторически факти около построяването на Казиното не са достатъчни да осигурят инвеститор, който да реставрира изящната сграда.

Първоначално със строежа е ангажиран румънския архитект Петре Антонеску. Неговият проект е в национален стил, което не бива одобрено от възложителя - крал Карл Първи. Затова след изливането на фундаментите, архитектурните планове се променят. Управата на града откупува проекта на френския архитект Даниел Ренар, предназначен за построяване на казино във Варна.

Така строителството на Казиното приключва през 1910 г. , като крайният резултат е впечатляващ с монументалния си размер и смесени декоративни елементи. Много представители на европейски кралски семейства танцуват тук валс и окичени с бижута слушат концерти. Бални зали със зашеметяващи украси по таваните, искрящи кристални полюлеи и разкошна гледка към Черно море посрещали отбраните гости на Казиното. То става любимо място на европейския елит. По-късно негов близнак бил построен в Монте Карло, Монако.

През войните поддръжката на красивата, но огромна сграда се оказала трудна и скъпа. За кратко през Втората световна война тя била преустроена в болница. От 1990 г. приказната сграда е затворена. И  от приказна вече се е превърнала в призрачна. Въпреки това не стихват потоците от хора, разхождащи се по крайбрежната улица с цел да  я видят. Шумът на морските вълни се допълва от непрекъснато щракащи за снимки телефони, таблети и фотоапарати, които запазват един миг от настоящето – снимка на 100-годишната сграда с усмихнат пътешественик.

През 2013 г. Европейската комисия отпусна 10 милиона евро в подкрепа на възстановяването на емблематичната сграда. Очакваше се работата по реставрацията да започне през есента на 2015 г. и да продължи около две до три години.

Вече сме  лятото на 2017 г. и  все още не мога да си поръчам "Мартини" с маслинка и счукан лед в Казиното на Констанца.

Дами и господа, залагайте на съдбата му...