Какво представляват мислите?
В психологически аспект мислите:
1. Съществуват на определено ниво, защото виждаме ефекта им върху поведението си.
2. Предпоставят думите и действията ни.
3. Привличат преживявания и ни моделират.
4. Каквото мислим, в това се превръщаме.
5. Постоянно се надграждат и формират нашите спомени и убеждения.
6. Източник са на нашите представи, разкази, навици, зони на комфорт.
7. Влияят на взаимоотношенията ни с другите.
Мислите са фундаментът на нашето съществуване, тъй като бележат събитията от живота ни. Те ни свързват с миналото, държат ни в настоящето и ни дават насока за бъдещето. Предназначението на мисълта е да разкрие дали присъстваме ментално, емоционално, физически, духовно в мига на сътворяване на идеята
Мислите създават по-различно усещане за действителността, когато изместват фокуса от външното към вътрешното. По принцип човек търси отговорите вън от себе си. Мислите действат като наш вътрешен навигатор, който ни насочва и напътства.
Мислите осмислят преживяванията ни и ни помагат да ги разбираме. Мислите ни дават прозрения, предлагат алтернативни възможности, създават нови идеи, помагат ни да взимаме решения.
Мислите генерират емоциите ни. Насочват ни към отговори на въпросите: Какво искам? Какво желая? От какво имам нужда? Чрез качеството на мислите ни, ние се самоопределяме. Ако мислите ни са за самоувереност, ние укрепваме самоувереността си. Ако мислите ни описват като жертва, играем точно тази роля.
Всяка мисъл се задейства от някакво състояние на осъзнаване – независимо дали става дума за нещо, което наблюдаваме чрез петте си сетива или нещо, което чувстваме, в резултат на интуицията си.
Всяка мисъл съдържа набор от данни, благодарение на които мозъкът може да прави своите асоциации и връзки. Материалът се свързва с минал опит и се превръща от пряко познание в спомен.
Спомените са повтарящи се мисли, които са фиксирани в поведението ни. Те са опора на мозъка, подпомагащи го да образува своите асоциации и да действа съобразно постъпващите данни.
Мислите са поляризирани. Тяхното създаване е породено или от необходимостта от внимание, или от намерение.
Вниманието е умствено действие, помагащо на мозъка да търси определени характеристики и елементи, които да го насочат към нужните му данни и да му кажат какво да прави.
Намерението е емоционална дейност, която използваме, за да определим защо искаме да съберем определена информация. То се фокусира върху търсенето на смисъла зад мислите и преживяванията.
Още по темата:
Книга "Как да управляваме емоциите си"
Как да развиваме едно качество (1-ва част)
