''Гласът на Хинд Раджаб'' получи най-дългите овации от 22 минути сред сълзи и скандирания ''Свободна Палестина''

Премиерата на ''Гласът на Хинд Раджаб" на кинофестивала във Венеция се оказа изключително емоционално събитие, оставяйки развълнувани хората в зала ''Гранде".

Филмът на тунизийската режисьорка Каутер Бен Хания, в конкурсната програма на кинофестивала във Венеция през 2025 г., пресъздава последното телефонно обаждане на малката Хинд Раджаб, убита в Газа едва на шестгодишна възраст. Сред аплодисменти и думи, които смразиха залата, този политически и човешки акт вече е сред най-силните заглавия на фестивала: ''Нека гласът на Хинд Раджаб отекне по целия свят. Нека той даде име на геноцида, който мълчанието защитава."

''Гласът на Хинд Раджаб" е най-въздействащият, интимен и необходим филм на кинофестивала във Венеция през 2025 г., защото това не е просто филм, а политически и човешки акт. Създаден от тунизийската режисьорка Каутер Бен Хания, в официалната конкурсна програма и разпространяван от ''I Wonder Pictures'', той пресъздава последното, отчаяно обаждане на шестгодишната Хинд Раджаб, която на 29 януари 2024 г. остава заключена в кола заедно със своите леля, чичо и четирима братовчеди в северната част на Газа, улучена от израелската армия. Липсва реторика или анализ на болката, а само смразяващата сила на реалността. Хинд, скрита под седалката е единствената оцеляла, която успява да повика помощ от Палестинския Червен полумесец. Палестинските доброволци се опитват да я успокоят и да изпратят линейка, но и линейката, и момиченцето са улучени, преди да се спасят. Сърцето на филма е истинският глас на детето.

На Лидо, за да открие пресконференцията, беше актрисата Саджа Килани, с призив, прочетен от името на целия екип. Текст, който смрази залата и беше посрещнат с дълги аплодисменти: ''От името на целия екип питаме: не е ли достатъчно? Достатъчно масови убийства, глад, дехуманизация, унищожение, продължаваща окупация. ''Гласът на Хинд Раджаб'' не се нуждае от нашата защита. Този филм не е мнение или плод на въображението. Той е основан на истината. Историята на Хинд носи тежестта на цял един народ. Нейният глас е един от десетките хиляди деца, убити в Газа само през последните две години. Той е гласът на всяка дъщеря и всеки син, с правото да живеят, да мечтаят, да съществуват достойно, но всичко това им беше отнето пред очите на онези, които не трепнаха."

''Историята на Хинд е тази на едно момиченце, което вика: ''Спасете ме". Истинският въпрос е: как допуснахме едно дете да моли за живота си? Никой не може да живее в мир, докато дори едно дете е принудено да моли за оцеляване. Нека гласът на Хинд Раджаб отекне по целия свят. Нека той ни напомня за мълчанието, което беше изградено около Газа. Нека той даде име на геноцида, който мълчанието защитава. И нека прониже думата ''достатъчно". Не утре. Не някой ден. Сега. За справедливост. За доброто на човечеството. За бъдещето на всяко дете. Достатъчно."

Тунизийската режисьорка Каутер Бен Хания, вече номинирана за наградата ''Оскар'', разказа за спешността да превърне този запис във филм: ''Киното може да възстанови това ценно чувство, което толкова ни липсва: емпатията. За да разберем, да видим света от една друга гледна точка, която често е заличена, а именно палестинската. В този филм по-конкретно героите са доброволците от Червения полумесец, които се опитват да спасяват човешки животи и се изправят пред огромни препятствия. В гласа на Хинд Раджаб е и гласът на Газа, който моли за помощ. Едно силно желание, придружено от гняв и безсилие.''

Някои критици вече определят филма като възможен носител на наградата ''Златен лъв", но, отвъд прогнозите, той остава преди всичко един вик за помощ, който идва от Газа и който светът не може повече да си позволи да игнорира.