Какво да направите в случай на домашно насилие
В контекста на социалната изолация и ръста на домашно насилие през изминалите месеци, адвокатът Христина Маджарова споделя полезна информация:
Настоящата публикация има за цел да бъде полезна на всички, станали обект на домашно насилие.
Като майка съм особено чувствителна на тема емоционално и физическо насилие, извършено спрямо дете и актове на насилие, извършвани пред деца (без значение дали става въпрос за инцидентен случай, или детето системно е свидетел на насилие).
Животът, достойнството и правата на личността са гарантирани от Конституцията на Република България и всяко едно противозаконно посегателство върху човешката личност е акт на насилие.
Легалното определение за домашно насилие се съдържа в Закон за защита от домашното насилие, а именно:
"Всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство."
Важно е да се отбележи, че законът урежда и случаите, в които дете е свидетел на насилие. Всеки един акт от изброените, извършен в присъствието на дете, се счита за психическо и емоционално насилие и върху детето.
Какво е необходимо да направите, ако пострадате от домашно насилие?
1. На първо място трябва да действате НЕЗАБАВНО. В голямата си част случаите на домашно насилие застрашават живота и здравето на кръг от хора (родител, деца, хора в безпомощно състояние) и колебанието дали да се действа и какви действия да се предприемат биха довели единствено до загуба на време, ценно за спасяване на човешки животи.
2. Молбата за защита от домашно насилие се подава пред районния съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалия и трябва да отговаря на реквизитите, предвидени в чл. 9 от ЗЗДН:
- да е писмена;
- да съдържа данни за личността на лицето, пострадало от домашно насилие (имена, адрес, ЕГН);
- да съдържа данни за лицето,извършило акт на насилие (имена, адрес, ЕГН), описание на фактите (в какво се състои насилието);
- да съдържа подпис на лицето, депозирало молбата.
3. Срокът, предвиден в ЗЗДН, е един месец от датата на акта на насилие.
4. Всеки лекар е задължен по искане на пострадалото лице да издаде писмен документ (т.нар. "медицинско"), в който да удостовери уврежданията и следите от насилие. Този документ ще послужи като писмено доказателство за претърпяното насилие пред съда.
Какъв е редът, след като внесете молбата си в районния съд?
1. При постъпване в районния съд молбата трябва се придвижи максимално бързо и в едномесечен срок от постъпването й съдът насрочва открито съдебно заседание.
2. Ако молбата е депозирана от роднина на пострадалия (брат, сестра или лице, роднина по права линия на пострадалия) или ако е депозирана от директора на дирекция "Социално подпомагане", съдът служебно конституира като страна в процеса и пострадалото лице.
3. Съдът издава заповед за защита, с която налага една или повече от мерките за защита, изброени в чл. 5 от ЗЗДН, а именнно:
- Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
- Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
- Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
- Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
- Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
- Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
4. Съдът НЕЗАБАВНО разглежда делото в закрито съдебно заседание без призоваване на страните и издава заповед за защита в срок от 24 часа от постъпване на молбата, когато в молбата и в приложенията към нея се съдържат данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице.