Изморена съм от студени нощи и от празни дни

Липсите в сърцето ми не спират да болят

Спомените ми ме карат да крещя

Изморена съм да се усмихвам през сълзи

Изморена съм да нося маската с щастливите очи

Цветната градина в душата ми умря.

Останаха ми само бурени и тихичка тъга

Не, не се оплаквам. Аз така съм свикнала.

Изморена съм, разбираш ли?

От несбъднати мечти и безлюбовие.

От студени нощи и от празни дни

Надеждата ми си отиде, качи се в някой влак

Не можах дори да й помахам, така светкавично обърна гръб

А аз останах тук с всичкия багаж, бурените от душата ми и тихичка тъга.