Иво Сиромахов: Книгите, които ме промениха

Сценарист, драматург, писател, актьор - така кратко и ясно може да представим Иво Сиромахов, а останалото всеки го знае, защото гледа Иво почти всяка вечер по телевизията. 

Ето какво сподели Иво Сиромахов пред HighViewArt.com за книгите, четенето и часовете по литература: 

"В българското училище има един отвратителен израз "задължителна литература". Имаше го и по времето, когато аз бях ученик, има го, за съжаление, и сега.

Винаги съм се бунтувал против това. Как е възможно литературата да е "задължителна"? Нали смисълът на всяко изкуство е да доставя удоволствие? А в момента, в който нещо стане задължително, то престава да носи удоволствие. Как ви звучи - задължителна литература, задължителна музика, задължителни филми... Отблъскващо, нали?

А после се вайкаме, че учениците не четат. Е, как да четат? С какво ги привлякохте? С какво им помогнахте да открият красотата на великите книги? Да не говорим за тъпотиите, които се набиват в часовете по литература. "Какво е искал да каже авторът?", "Пребройте анафорите и епифорите в стихотворението на Яворов..." Чакайте бе, кой нормален човек брои анафори, докато чете поезия? И изобщо що не си... ама айде, да не ставам груб.

Убеден съм, че литературата не трябва да се преподава по тоя архаичен социалистически метод. Ужасно е учениците да треперят дали са зазубрили правилния анализ на "Под игото", за да изкарат оценка. Отвратително е да ги карат да повтарят клишетата от учебниците, одобрени от някой спарен мозък в Министерството на образованието.

Изобщо – думата "книга" е нелепо да бъде употребявана в едно изречение с думите "задължително" и "трябва".

Четенето е удоволствие, а освен това ни усъвършенства. Разбира се, може да станеш министър-председател и само с "Винету", но ако искаш да си грамотна и образована личност са нужни поне още няколкостотин книги." 

Книгите, които са променили Иво Сиромахов са много, но той успя да сведе списъка до десет:

1. Приказки от Ханс Кристиан Андерсен 

Иво: "Всяко дете започва пътешествието си в света на книгите с приказки. Помня как мама, седнала до леглото ми, четеше "Грозното патенце". Кой не се е чувствал поне веднъж в живота си като грозно патенце?"

2. "Карлсон, който живее на покрива" от Астрид Линдгрен

Иво: "Този "прилично дебел мъж в разцвета на силите си" с перка на гърба и добро сърце, ми подари радостта от хумора в литературата. В учебната програма го няма, защото мозъците от министерството на образованието не могат да се сетят какво е искал да каже авторът с тоя политически некоректен персонаж."

3. Пет приказки от Валери Петров

Иво: "Да си роден в една и съща страна с гений като Валери Петров е огромна чест. Не успях да се запозная лично с него, и това ще остане моята най-голяма несбъдната мечта. Но приказките му винаги ще живеят в сърцето ми."

4. "Мечо Пух" от Алън Александър Милн

Иво: "Хубаво е да знаеш, че някъде там има една гора, в която живеят Мечо Пух, Прасчо, Бухала, Йори и Зайо. В тази компания нито едно дете не може да се чувства самотно."

5. "Островът на съкровищата" от Робърт Луис Стивънсън

Иво: "Навлязъл в романтичните години на откъсването от детството, трябваше някак да компенсирам тъжния факт, че момичетата не ми обръщат внимание. Намерих утеха в света на пиратите и взех страна в справедливата битка на капитан Смолет, доктор Лийвзи, кормчията Изреъл Хендз и другите срещу коварния Лонг Джон Силвър. Страхотна книга! След нея "Карибските пирати" с Джони Деп ми изглеждаха просто като бледо упражнение по темата."

6. "Спасителят в ръжта" от Джеръм Дейвид Селинджър

Иво: "Като тийнейджър (или както му викахме по онова време "юноша") започнах да усещам необосновани пориви за бунт срещу статуквото. Исках да съм различен и то не с проявления като Азис или Джорджано, а просто да се противопоставя на системата. "Спасителят в ръжта" е точното четиво за такъв период от съзряването."

7. "Бай Ганьо" от Алеко Константинов

Иво: "Най-великата българска книга. През 1895 година Бай Ганьо е прост депутат. Днес, 120 години по-късно, Бай Ганьо вече е министър-председател. Какво зловещо пророчество!"

8. "Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол

Иво: "Не зная кой идиот е сложил тая книга в списъка "детска литература", но това е тежко недоразумение. "Алиса" е книга, която можеш да разбереш чак след като си прочел поне стотина други книги. Най-малкото изисква особено чувство за хумор, за да се радваш на каламбурите на Хъмти-Дъмпти и да усетиш майтапа в сцената, в която Мартенския заек, Шапкаря и Катерицата пият чай под изчезващата усмивка на Чеширския котарак."

9. "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов

Иво: "Овчарят Джендо от Медвен е единственият, който е успял правдиво, вълнуващо и иронично да разкаже българската душа. Да не говорим че има и огромен исторически принос. Ако не беше той, сега щяхме да знаем за Априлското въстание толкова, колкото знаем и за хан Кормисош."

10. "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън

Иво: "Когато не снима филми, Уди Алън пише разкази и според мен това е по-силната му страна. Той е авторът с най-странното и заразително чувство за хумор, което съм срещал."