Иска ми се да вярвам...

Иска ми се да вярвам, че още съществуват личности с чест, достойнство и доблест подобни на рицарските, до чиито души не са достигнали мрачни и отровни мисли и саморазрушителни навици.

Хора, които въпреки всички загуби, лъжи, предателства и трудности са предпочели да живеят пълноценно, а не да хранят всеки ден вътрешните си демони просто защото това им изглежда най-лесно.

Мечтая да срещна личности, неосквернени от всеобщата алчност и завист, такива, за които щастието не е само в скъпите дрехи, ресторанти и коли и са успели да се преборят поне малко с консуматорската си природа и чувството за удовлетворение чрез трупане на вещи и безразборното харчене на пари, чрез което изразяват своето съществуване.

Иска ми се да вярвам, че чистите идеали и целите отвъд личната изгода и суета не са утопия, че нуждата от истинско, реално общуване и безкористна любов и приятелство никога няма да се превърнат в отживелица.

Иска ми се да вярвам, че някой ден всички ще обърнат внимание и на онези катастрофи, трагедии и катаклизми, които се случват в собствените ни души и ще се опитат да намерят лек срещу тях, защото онова, което е вътре в нас често е отражение и на външния свят.

Иска ми се да вярвам, че тежкият период в глобален план, през който в момента преминава светът, ще отвори очите на хората за всичко онова, което е наистина важно и те ще започнат да ценят повече живота, здравето и споделените, красиви мигове с любимите хора, вместо да се оплакват постоянно от принудителната изолация у дома, носенето на маски и невъзможността да обикалят баровете и дискотеките.

Иска ми се да вярвам, че след всяка една криза (обща или лична) идват по-добри времена, възможности и шанс за покоряване на нови хоризонти. Иска ми се да вярвам, че все още съществуват герои, които нямат нужда от бляскави одежди, шумна реклама, тежък грим от суперлативи и надменност.

Герои, които притежават таланта да вдъхновяват, възвисяват и помагат по искрен, чист и открит начин без да искат в замяната света да ги боготвори денонощно. Преследващи мечтите си с приключенски, артистичен размах, като дипломатично игнорират неодобрението на сивата тълпа.

Иска ми се да вярвам, че сред нас има персонажи, носещи със себе си ангелска искра на неподправени добродетели и надежди, готови да ги споделят и подаряват с всеки един, който по някаква причина не вижда светлина в тунела.

Иска ми се да вярвам, че краят е далеч...но когато настъпи ще бъде щастлив, спокоен и усмихнат. Без съжаление заради пропуснатото, а с благодарност към преживяното.