Гневът е токсин в душата на този, който го изпитва

В някакъв момент това бе повод за шеги и ставаха сполучливи смешки, но вече, където и да вляза във и извън фейсбук, каквото и да отворя във и извън фейсбук, душевното състояние на българина е изключително обезпокояващо.

Тонове гняв.
Тонове злоба.
Тонове изродски коментари. 
Тонове отрова.

Тонове съсипващо нездравословно поведение, което се излива метеоритно и смъртоносно върху другите - свои и чужди. И с невероятна лекота.
Смешното е отстъпило пред лошотията. 

Другото обезпокояващо нещо, е, че изглежда сякаш няма овладяване. 
Човек, изпитал любовта рядко прави така. И не става дума само за онази любов, която всички познават между мъж и жена. 

Говоря за умението да обичаш. Изобщо да се радваш. Да се възхищаваш. Да се удивляваш. Да харесваш. Да се впечатляваш.
Да откриваш любовта във всичко.

Собствено кучето сега се възхищава на слънцето и на един бръмбар, докато пиша всичко това. 
А аз чета майсторски написани статии и пия разкошно три в едно, от онези, най-обикновените и казват, най-вредните. 

Не може да се мрази всичко, де що върви, лази, пълзи и диша по тази земя. 
Просто не е здравословно. Не е готино. Да оставим настрана колко е безсмислено и безполезно. 

И да ви кажа, като с онзи текст за промяната и движението е малко работата - след време наистина никой няма да иска да бъде до този, който мрази и не създава. 

Гневът е токсин в душата на този, който го изпитва. 
Често обаче тези вибрации се предават в околните и рядко създаващ човек иска да дели пространство и време с рушащ. 

Почти невъзможно е.