Децата ни не изпитват страх от живота. Децата ни харесват живота!

Живеем изпълнени със страхове. Всичко около нас разпознаваме като потенциална опастност. Непрекъснато предвиждаме и се готвим за всяко възможно негативно развитие. За нас. За децата ни.

И въпреки че полагаме толкова много усилия, хабим толкова много енергия в тази подготовка, все пак някак си животът успява да ни изненада...

Всъщност ако се замислим ще видим, че ние се страхуваме най-вече от самия живот. Всичко, което той ни предлага. Защото когато неговите предложения се разминават с нашите очаквания, нашата подготовка, нашите знания - ние страдаме.

Какво ще се случи, ако вместо неспирното предаване на страха ни от живота на нашите деца, се поучим от тях? Вижте ги. Вижте как се радват да намират нови и непознати неща. Вижте колко много неща забелязват. Вижте колко повече се забавляват.

Децата ни не изпитват страх от живота. Децата ни харесват живота. Децата ни обичат живота. Спрете се. Погледнете ги. Не сме ли били всички деца? Спомнете си! И вие някога сте обичали живота. Но някой като вас неспирно ви е обяснявал колко страшен е животът. И въпреки съпротивата ви сте му повярвали.

Ами ако е бъркал? Ако просто е бил забравил колко красив и забавен всъщност е животът? Не е необходимо да повтаряте грешките, правени с вас. Нито пък да съдите. Грешки стават.

Но поспрете. Спомнете си. И ако не можете - погледнете децата си. Те с радост биха ви припомнили. Просто се иска малко усилие да ги чуете :)