Деца да раждаме - не искаме! Душите в юмруче стискаме

Огнища бащини зарихме... и път към храма не открихме.

Почва под краката ни безплодна... Къде изчезна ТИ - любов народна?

Пресити сме с китайска стока, газта ни чужда, вносен ни е токът.

Английската ни реч е тъй свободна... Кому си вярна днес, любов народна?

Деца да раждаме - не искаме! Душите в юмруче стискаме.

По-лоши сме от бомба водородна. Защо те няма ТУК, любов народна?

Съзнанието чинно замъгляваме на НИЩО вече май не се надяваме.

Искра била си казват, любородна... Ала не бляскаш ДНЕС, любов народна!

И кротко мрем и бързо се стопяваме... С надежда във сърцата ТУК оставаме!

Ще молим да се върнеш ПАК - за служба годна... Ела си! Вярна ТИ любов народна!