Да не отмятаме, да не отбиваме номер, да не претупваме...

Еуфорията около модерните постулати на теориите за позитивно мислене ни залива поголовно. Всеки отвсякъде тръби – нека мислим позитивно. Фън шуй, hugge (хуга), slow living (бавно живеене), обръщане към метафизичното, ежедневни медитации... Галопът на съвременния свят трябва да бъде укротен.

Не знам на какъв етап от собственото си развитие съм по отношение на тоталния позитивизъм. Не всичко, което ни заобикаля е прекрасно, нито пък искам да си затворя очите за проблемите на човечеството. Дори за тези, които не ме касаят лично. Засягат ме несгодите на страната, в която живея, на близките ми, на не чак толкова близките ми, гледам новини, разчувствам се, влияя се. Важно ми е да бъда емпатична, пък и натюрелът ми е такъв, и част от принципите, които изповядвам, е да не живеем късогледо, виждайки "до носа си".

Все повече обаче започна да ме вълнува качеството на свободното ми време. Не количеството, качеството. Не знам дали това е резултат на прочетеното в книгите на Робин Шарма, Вадим Зеланд и прочие автори, или по-скоро - натрупан житейски опит, порастване, помъдряване, опит за съзряване. И констатацията, че животът си тече и нямаме право да го пропиляваме.

Първо реших да направя селекция на хората, с които общувам. Не пия кафе с всеки срещнат и не чопля семки пред блока в клюкарска атмосфера, само и само да не съм си вкъщи и да маркирам комуникация. Общувам внимателно с хора, които ми дават усещане за взаимност, смислен диалог, пълноценно прекарано време, споделени теми и интереси.

Естествено, тези, които чоплят семки пред блока, размахаха пръст, че се надувам и се правя интересна. Какво друго да кажат хора, които ги вълнуват единствено дребнотемия?

Акуратна съм и в удоволствията, които си позволявам. Когато ходя на ресторант, го правя табиетлийски, готвя рядко, но винаги с желание и отношение, а не ежедневно с намусена физиономия. Когато пътувам си избирам внимателно мястото и спътниците. Когато чета книги или гледам филми, ако установя, че не ми допадат, ги оставям настрана и търся други.

Естествено, ежедневието ни вкарва и в проблеми, и в междуличностни контакти, които не можем да избираме сами. Няма как, такъв е животът.

По друг начин обаче процедирам със свободното си време. Осъзнато. Не се оставям по течението, а избирам - хората, местата, емоциите, събитията, спомените. Отговорна съм към времето си и това ме прави удовлетворена. Отдавна не съм бройкаджийка - не ме вълнува броят на хората, с които контактувам, а качеството на контактите. Да, това е рисковано и понякога самотно. Нерядко се чувствам аутсайдер. Но имам критерии и държа на тях.

Животът е кратък и наш дълг е не да отбутваме дните и да убиваме време, а да живеем пълноценно и удовлетворително.