Да докосваш със сърцето

Нима има по-полезно и красиво упражнение за човешкото сърце от стремежа да се докосне до нечия душа? Не. Няма. Защото да можеш да докосваш, да чувстваш, да прегръщаш, да вкусваш, да се смееш и да обичаш, е щедрият подарък от Бог за човечеството.

Прекрасно е да умееш да усещаш със сърцето си, да се вслушваш в него и да се обграждаш с красиви хора. Като под "красиви" нямам предвид физическите им качества, а тези на душата им. И тези, които като усмивка изгряват на лицето им. Защото стойностните хора са добрите хора. Тези, в които се оглеждаш, като в огледало. В които откриваш Себе си, и в които намираш утеха, и спокойствие. Тези – уютните. Тези, които умеят да обичат.

Благодарна съм за човеците, които с присъствието си украсяват моя свят. Благодаря и на тези, на чието рамо мога да се облегна. И на тези, които винаги са ме подкрепяли. Пазя ги. И са винаги на топло в сърцето ми. Защото са необикновени. И са хората, които ме обичат.

Винаги трябва да помним, че докато има някой, който да ни казва "С теб съм", всяка крачка напред си заслужава. И че когато докосваш със сърцето си, или си бил докоснат, разбираш колко безгранично е то. И колко много топлина, обич и нежност може да побере.

Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.