Чувстването, чуването и чуденето

Хвърковати мисли, сияещи зеници,

Замъглени или пък бистри

Кой ще каже кое е по-добро за мене?

Чувството на уловените в клетка? Някога изпитвали ли сте го? Накъдето и да се обърнеш да виждаш света на ивици, но не тези, които ти си избрал за свои, а онези дупки в прозореца на килията...

То е като часовник да отмерва всяко вдишване и издишване с едно монотонно, сякаш тик-такане. Кънти като сърдечен ритъм, чувам го в главата си, усещам го като порок на сърцето. Едвам броя, защото всяко следващо отмествене е същото като предишното. Хванати в капана на "краските" на монохромността.

Чували ли сте за човека, който искал да промени света? Започва разказа си с думите: "Когато бях млад и въображението ми нямаше граници, си мечтаех да променя света". Пораствайки осъзнал, че светът е прекалено голям и решил да промени страната си.

Но и в нея всичко си оставало същото. В последните години решил да промени членовете на семейството си. Но и тук не успял. На смъртния си одър разбрал, че ако бил променил себе си, щял чрез примера си да промени и другите.

Чудила съм се защо толкова хора тъгуват по детството. Безгрижността и свободата от бремето на ежедневието. Толкова много ли ни липсват розовите очила? Докато сме малки мечтаем да порастем, а станем ли "големи" искаме обратно да се върнем в детството.

Какъв парадокс! Породен от невъзможността да оставим в миналото правилния багаж. Освобождаваме се от мечтите, от въображението и полета. И оставаме според дрескода на битието.

Един мъдър човек е казал, че "има огромна разлика между нетърпеливия, който иска да прочете книга и уморения, който иска книга за четене" - начинът, по който живеем.

Кое е по-добро за мене?

Да чувствам енергията на новите възможности.

Да чувам мечтите и добавям нови.

Да се учудвам като малко дете, поглеждайки към необятното бъдеще.

Кой ще каже?

Промяната!

П.С.: Аз съм аз днес, защото бях различна вчера.

Снимка: mysticalraven.com