Александър Чобанов: Книгите, които ме промениха
Писател и сценарист - така най-кратко може да представим Александър Чобанов, чийто последен роман "Неотминало" (2017) вече е на пазара. Към тази кратка визитка ще добавим двата му "по-стари" романа - "Хлапета" (2013) и "Квантова градина" (2015), които продължават да се радват на голям читателски интерес.
Александър Чобанов завършва "Българска филология" в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград. На литературната сцена дебютира със сборника с разкази "Колекция 18", ставайки носител на Голямата награда за проза в Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" през 2008 г. Три години по-късно излиза и втората му книга "Летен следобед".
Междувременно Александър Чобанов става един от най-добрите сценаристи в България, работейки за такива телевизионни сериали като "Под прикритие", "Четвърта власт", "Дървото на живота".
Книгите, които промениха Александър Чобанов:
1. "Дъблинчани" и "Портрет на художника като млад" от Джеймс Джойс
Александър: "По необясним начин преобърнаха представата ми за проза."
2. "Краткият чуден живот на Оскар Уао" от Джуно Диас
Александър: "Абсолютен, непринуден, едновременно лиричен и много директен език."
3. "Непосилната лекота на битието" от Милан Кундера
Александър: "Защото е написана така, сякаш Кундера седи до теб и ти разказва приказка, или поне аз чувах гласа му."
4. "NW" от Зейди Смит
Александър: "Този роман доказва, че литературата има много скрити места, които все още не сме достигнали. Това е успокояващо."
5. "Убийство на улица Морг" от Едгар Алън По
Александър: "Доказателството, че въображението е преди логиката. Освен всичко останало, дава началото на криминалния жанр."
6. "Не изпускай деня" от Сол Белоу
Александър: "Защото ясно показва колко просто е устроена голямата литература."
7. "Естествен роман" от Георги Господинов
Александър: "Една от най-естествените книги, които съм чел. Книгата, виновна за завръщането на читателите към добрата българска литература."
8. "Другият сън" Владимир Полеганов
Александър: "Показва пътя за завръщането на българската литература към най-добрите й традиции, които са прекъснати след 1944 година."
9. "Изкуплението" от Иън Макюън
Александър: "Роман, който не мога да забравя откакто съм го прочел. Брилянтно структурирана история, звучи като огромна симфония."
10. "Лолита" от Владимир Набоков
Александър: "Защото ме накара да вярвам, че Хумберт Хумберт е истински човек, въпреки че през цялото време съм наясно, че не е."