Скролваш, без да спреш? Не си само ти – социалните мрежи знаят точно какво правят

Седя си с кафето, тиктакам с пръст по масата, и уж за малко влизам в Instagram. "Само да видя какво правят хората." Е, брат, 20 минути по-късно съм вече на видеа с папагали, които пеят Eminem, и някакъв готвач, който прави лазаня с палачинки.
Питаш се – как се случи това? Как стигнах от „я да видя сторитата“ до „дали мога и аз да си направя домашен лаваш“?

Истината е, че социалните мрежи не са просто апове. Те са майстори на вниманието. И мозъкът ни играе точно по техния ритъм.

Как социалните мрежи ни държат с едно око на екрана, всеки път

Някога играли ли сте слот игри – тия, дето въртиш барабана и чакаш нещо да ти се падне? Е, социалните мрежи правят абсолютно същото, само че вместо лимони и черешки, ти пускат мемета, танцуващи хора и рийлчета с мотивация на закуска.

Плъзваш нагоре и не знаеш какво те чака. И точно това непредсказуемо усещане ни държи. Веднъж получаваш нещо тъпо, после – нещо толкова яко, че го пращаш на групата в Messenger. И хоп, мозъкът ти вика: “Искам още!”.

FOMO – синдромът на "ами ако изпусна нещо?"

Признай си, случвало ти се е. Седиш си, уж всичко е наред, ама ей така, от нищото, отваряш TikTok или Facebook, защото... ами, "може някой да е качил нещо интересно".

Това чувство се нарича FOMO – страхът, че нещо се случва, а ти го пропускаш. И социалните мрежи го поливат с бензин. Всички изглеждат щастливи, усмихнати, на пътешествия, с нова прическа или с гадже, което прави закуска в леглото. А ти – по пижама и с вчерашното кафе.

Звучи познато, нали?

Doomscrolling – когато новините ти смъкват батерията

Тук вече не става въпрос само за забавление. Doomscrolling е онова нещо, при което скролваш и четеш само гадни новини, скандали, катастрофи и други депресиращи неща. И макар да те карат да се чувстваш зле, не можеш да спреш.

Мозъкът търси още и още, сякаш ще намери някакъв финален отговор. А реално – просто се тровиш с негативност.

Как да не ни побърква скролването?

Ето какво лично на мен ми помага (макар че понякога пак се връщам в капана, щото... хора сме):

- Таймерче. 20 минути и край. Когато чуя алармата – излизам.
- Изчиствам фийда. Премахвам всичко, което ме кара да се сравнявам или да се чувствам зле.
- Слагам си „анти-FOMO“ напомняния. На екрана ми пише: „Ако е важно, пак ще го видиш“.
- Правя паузи. Един ден в седмицата без социални мрежи. Само музика, книги, реален свят.

А ти как се справяш?
Имаш ли чувството, че социалните мрежи те карат да мислиш, че животът на другите е по-интересен? Или се хващаш как скролваш автоматично, без дори да осъзнаеш какво гледаш?

Сподели ми. Сериозно. Пиши в коментар или прати на приятел, с когото си говорите за такива неща. Да не сме само ние лудите, дето понякога си усещат мозъка като претопен слайм.

И помни – не си длъжен да гледаш всичко, да знаеш всичко, да участваш във всичко. Понякога най-доброто нещо за мозъка ти е просто... да го оставиш на мира.