Те притежават нещо, което никога няма да ни омръзне: харизма

По време на пубертета и ранното ми юношество развих своеобразна фиксация към Дейвид и Виктория Бекъм - двойка, която в моите очи изглеждаше като проблем, който трябва да бъде решен. Това беше времето, когато се опитвах да разбера какво означава да си жена и най-вече какво означава да си желана жена. Срещу мен този симпатичен адонис беше избрал момиче с несъвършена красота и, според това, което съобщаваше пресата, властно и озлобено.

Разпространяваха се истории за негови изневери с не толкова атрактивни любовници, което ми се струваше нормално, и въпреки всичко те оставаха заедно. Дразнеше ме и показността на Спайс и решимостта ѝ да се превърне с помощта на парите в нещо, което не е. Виктория представляваше обратното на това, което бях аз. Беше обратното на онова, което смятах за стил: усилията на Виктория бяха твърде много. Възмущавах се от съществуването им, но не можех да спра да гледам двойката, нетърпелива да разгадая тайната на тяхното привличане.

Оттогава изминаха много години и както Бекъмови, така и моите очи се промениха, затова гледах документалния филм на Netflix, посветен на живота на футболиста. Това е продукт, създаден, чрез включването на точното количество критика, илюзията, че на зрителя се предлага обективен подход. Не се съмнявам в степента на упражнявания контрол (залагам ръка, че привидно спонтанният - а сега и вайръл - момент, в който Дейвид поправя Виктория, описваща предполагаемо скромния му произход, е написан по сценарий). Също така се злоупотребява с епичността на спортния разказ, но във всеки случай ми се стори доста забавен и ми послужи за преоценка на днешното ми отношение към брака.

Първо: външният вид. Винтидж патината придава чар дори на най-лошите тоалети, знаем, и дори с това някои от тях не са спасени (тези от сватбата им, например), но трябва да призная, че първоначалният вариант и на двамата беше наистина готин. От естетическа гледна точка Виктория и Дейвид са вълнуващи, с техните последователни етапи (фазата "Реал Мадрид" беше ужасяваща), с техните попадения и пропуски и с тази нелепа постоянна отдаденост на имиджа. Модата по същество е приятел на парите и враг на снобизма. Бекъмови са емблематични по същата причина, поради която ги критикувах: те се стараят толкова много и, преструвайки се, накрая на практика се справят.

Второто нещо: тяхната любов. Независимо дали документалният филм прожектира портрета, който ги пресъздава, след като го преглътнах, съм убедена, че тези двама души се обожават. Да: фамилията е марка и, обединена, тази марка придобива сила, но марката е следствие, а не мотивация (дори ако по време на криза марката е била допълнителна причина да се борят за спасяването на брака). Загадката на моето юношество също е решена, и то не само защото съм съзряла и разбирам, че химията се състои от безкрайно много фактори и привлекателността на жената не се крие в нейната уязвимост и покорство, но и защото очите ми никога не са виждали две части, които си пасват по-добре. Идентични скали на ценности, чувствителност, хобита и - по мое мнение - съвършен баланс на силите, което ме води до последната точка: тя, Виктория

Не е нужно да сте Симон дьо Бовоар, за да разберете, че мнението ни за Виктория е обусловено от колективната мизогиния. Виктория има право на глас (слава Богу), но Дейвид е този, който с голяма упоритост избира ходовете на нейната кариера, а следователно и на семейството им, като понякога е егоист и отнася със себе си волята на дизайнера. Тя подкрепя съпруга си в неговия метеоритен възход и му прощава прословутата нелоялност. Дори в първите дни на ухажването тя не го въвлича в нежелана светлина на прожекторите: напротив, Виктория предоставя на Дейвид канал, в който да развие собствените си желания и да задоволи нарастващия си глад за внимание, като същевременно допълва вече патентования вкус на спортиста към лукса и изостреното консуматорство.

От друга страна, забелязваме промяна в публичните изяви на Виктория: от наивното младо момиче, което се шегуваше безгрижно, се превръща във възрастен човек със сериозен жест и напрегната стойка. Лицевата стена, която толкова често ѝ спечелваше подигравки, беше логичната защита срещу продължаващите нападки на масата, която с обидите си засилваше нейната несигурност. Истината е, че е цяло чудо, че тя издържа, без да се счупи напълно.

За семейство Бекъм могат да се кажат много добри и много лоши неща. Документалният филм позволява дори идеологически анализи (Алекс Фъргюсън, треньор със социалистическа склонност да поставя групата пред индивида, понякога се явява като ограничение, а понякога като спасение на Дейвид). Но е факт, че четвърт век след като двамата се запознават, те продължават да се държат един за друг, защото заедно притежават нещо, което никога няма да ни омръзне: харизма.

Автор: Барбара Арена