Страхът да бъдеш себе си в свят, който иска друго

Да бъдеш себе си звучи като свобода, но за много хора е ежедневен страх. Не защото не знаят кои са, а защото светът непрекъснато им подсказва кои трябва да бъдат. По-тихи, по-удобни, по-успешни и по-малко чувствителни, иначе казано по-приемливи.

От най-ранна възраст се учим да се напасваме и да скриваме частите от себе си, които не се вписват в обществото. Да омекотяваме мнението си, да преглъщаме емоциите си и да сменяме маски според ситуацията. Постепенно страхът да не бъдем отхвърлени започва да тежи повече от желанието да бъдем истински. Най-големият парадокс е, че колкото повече се опитваме да се харесаме на всички, толкова повече се отдалечаваме от себе си. И тогава идва онова странно усещане за празнота, в което имаш всичко, което се очаква от теб, но усещаш, че не живееш своя живот. 

Страхът да бъдеш себе си не е слабост, той е знак, че си осъзнат и че разбираш цената на автентичността. Защото да бъдеш истински означава да рискуваш да не бъдеш разбран и харесван от другите хора. Истината е проста и често болезнена и тя е, че светът така или иначе винаги ще иска нещо различно. Въпросът е дали ще живееш опитвайки се да отговориш на чуждите очаквания или ще имаш смелостта да отговориш на своите.

Да бъдеш себе си не означава да крещиш кой си, понякога означава да спреш да се преструваш и макар и страшно, това е първата крачка към истинската вътрешна свобода.