Софи Марсо: ''С течение на времето виждаш как хората пропадат заради тежестта на живота си''
От Нели Славова
''Винаги сме я обичали. Сияйна и просветена, тя е нашата възхитителна актриса, която носим в сърцето си. Радост е да я видим отново във Vogue!'', пишат от френското издание, на чиято корица за априлския брой на Vogue Франция е Софи Марсо. Историята на едно момиче, което израсна заедно с нас и което много рано трябваше да изкове свои собствени правила и да измисли свои собствени граници. Това е историята на една жена, която непрекъснато изненадва. Тя говори откровено и прямо, подбира думите си и изследва писането си, както показва ''La Souterraine'', сборникът с литературни текстове и стихотворения, който тя наскоро публикува със Seghers. Тази година Марсо се впуска и в театъра и току-що направи голям успех с ''La Note'' с Франсоа Берлеан в главната роля, който ще бъде широко представен в цяла Франция през 2025 г. Тя стои високо, солидно. Тя е Софи Марсо.
През 2025 г. започвате голямо театрално турне с ''La Note''. Изпитвали ли сте сценична треска, преди да излезете на сцената?
- Да, разбира се! Изправям се пред публика без филтър. Винаги се страхувам, че няма да успея да запълня пространството. Впечатляващо е, защото обемът на театъра е огромен в сравнение с играта пред камера. Само като говоря за това, устата ми пресъхва! Щом започнеш да действаш, сценичната треска се изпарява, не се самонаблюдаваш. Живееш в този момент, носиш се по него. Плаваш. Колкото по-добре се справяш с текста, толкова повече се забавляваш.
Станахте звезда на много млада възраст. Все още дете...
- Колкото и да е странно, мисля, че славата ме защити. Не можеха да направят твърде много с мен и в същото време не ме пощадиха. Преминах през всичко това и всичко, което днес чувате в пресата за властта на мъжете над жените, съм го преживяла във филмовата индустрия.
Какво ви защити по време на първите ви филми?
- Възпитанието ми ме защити. Имах родителите си, но те бяха много заети със себе си, защото всеки започваше да гради нов живот - бяха се развели. Бяха потиснати от моя успех. Виждаха, че съм независима, защото имах пари и работех. Така че аз се грижех за себе си и когато бях на 15 години, напуснах училище и си купих собствен апартамент в Париж. След това, много бързо, на 18 години, влязох във връзка с Анджей Жулавски, на когото се възхищавах. За известно време се скрихме от обществеността. Живеехме в периферията. Не се виждахме с много приятели или роднини. Това беше период, от който имах нужда, за да изградя себе си.
На кого сте се възхищавала като дете?
- Когато бях малка, нито ходех на кино, нито четях книги. Не слушах и музика. Нямах никакви плакати в стаята си. В къщата имаше само три винилови плочи, сред които Анри Салвадор, който ме плашеше до смърт, и Rubettes. Но едни приятели ми подариха Desire на Боб Дилън. И тогава се пристрастих. Намирах го за невероятен. Обичах начина му на съществуване, музиката му - можех постоянно да го слушам.
Искахте ли да го видите на живо?
- Да, но мисля, че той е от хората, които имат лош характер. Парализирам се, когато срещна хора, на които се възхищавам. Предпочитам да ги държа в кутията на фантазиите си.
Вие бяхте първият човек, който проговори за действията и думите на Жерар Депардийо на снимачната площадка на "Полиция"...
- Да, но по онова време не ме послушаха! Бях малкият дявол, "голямата пикла", както хубаво се изразиха Морис Пиала и Жерар Депардийо по телевизията. И никой не беше шокиран! Много режисьори ми казаха след това, че по онова време са си мислели, че никога няма да снимат с мен. Общоприетото схващане беше: "Как се отнася тя към режисьора си? Не ме включиха в черния списък, но мисля, че много от тях се отдръпнаха.
Бяхте любимата личност на французите, но трябваше да се справяте и с малко презрение от страна на общността.
- Дори не искам да си спомням.
Пишете, че Софи Марсо, която е на първите страници на списанията, прилича повече на майка ви, отколкото на вас!
- Майка ми с много смелост взе живота си в свои ръце. Тя се гордееше с моя възход и с тези снимки аз бях като част от нея. Отдадох почит на нейната женственост. Това беше начин да ѝ кажа: "Ти не си работила напразно, благодарение на теб новото поколение ще започне с много повече опит, всичко, през което си преминала и което ни послужи като опит, се отплати". Виждам как бързо могат да се натрупат пластове от нерешени проблеми, които не си искал да виждаш. С течение на времето виждаш как хората пропадат заради тежестта на живота си.
Аз се опитвам да правя обратното: искам да съм свободна, да мога да продължа по пътя си, без да нося товар на гърба си.
Как го постигате?
- Подреждам приоритетите си. Правя ментални актуализации. Опитвам се да не оставям неизказаните неща да се трупат като малки листчета хартия навсякъде вкъщи. Психическото сортиране включва писане, всичко творческо. Дълго време пазех статии. За мен те бяха съвкупността от работата ми. Защото всички тези филми и интервюта трябваше да бъдат направени! Имах работата си в една кутия и можех да видя на какво се равнява тя като обем. Един ден моята асистентка ми каза: "Софи, защо пазиш всичко това?''. И аз се отървах от него! Това ми донесе много полза! Не изпитвам никаква носталгия.
Изглежда, че сте освободена от всякакъв вид нарцисизъм.
- Да. Научих се на смирение и скромност.
