Поглед към Фани Ардан - музата на френското кино

"Силата на френското кино е, че режисьорът поставя жената в средата на историята. И ако погледнете внимателно френската литература – ​​Балзак, Флобер, Стендал – всичко опира до жената.", казва Ардан.

Забелязвайки поглед, който подсказва, че това може да е малко мелодраматично, тя добавя:

"Аз страдам от дълбока черногледост и отчаяние, но просто съм актриса. Това, което ме спасява, е движението. Когато не съм щастлива, се местя. Казвам си: "Ще помисля за това по-късно", след което продължавам да живея за момента. Мога да плача от сутрин до вечер, но се преструвам. Усмихвам се и се преструвам, че съм щастлива."

Ардан е възхитително дружелюбена, учтива и нетърпелива да угоди на събеседника си, но в същото време излъчва усещане за неизбежен хаос и бедствие. Тя има заслужена репутация на фаталната жена, която изрича неща с цел да шокира. Днес звездата с 44-годишна кариера - с повече от 60 филма, 30 театрални постановки и 20 телевизионни драми избра да подкрепи своята философия carpe diem и вярата си, че единственото ценно нещо в живота е любовта.

Ардан, дъщеря на кавалерийски офицер, израства в Монако, където баща ѝ е приятел на принц Рение. Тя учи международни отношения в елитния университет Sciences-Po в Екс ан Прованс и бе на 29 г., когато снима първия си филм. 
След това излиза на международната сцена през 1981 г., играейки заедно с Депардийо в La Femme d'à Côté (Жената в съседство), режисирана от Франсоа Трюфо. Сред една от най-запомнящите ѝ се роли през последните години, е тази на оперната дива Мария Калас в "Калас завинаги" на Франко Дзефирели, на сцената в Майсторския клас на Терънс Макнали, режисиран от Роман Полански.

Ардан се противопоставя на конформизма, описвайки себе си като "безкомпромисна". 

"Децата ми се научиха да живеят с факта, че не съм особено съобразителна, но преди това много ги смущаваше. Не бях от най-ранобудните хора и когато първата ми дъщеря беше малка, я водих на училище по нощница и ботуши. Не бях като другите майки. Дъщеря ми казваше: "Мамо, всички те гледат... лято е, а ти си с гумени ботуши!" Изобщо не ми пукаше. Щях да се прибера вкъщи и да се върна обратно в леглото."
 

Родена през март 1949 г. в Сомюр Мейн и Лоара, Франция, Ардан и семейството ѝ се установяват в Монако, където са чести посетители на къщата на кралското семейство - място, на което младата Фани се запознава с принцеса Грейс. След гимназията Ардан се премества в Екс ан Прованс, за да учи политически науки, но интересите ѝ постепенно се насочват към актьорството и тя решава да продължи кариерата си в тази област. Фани Ардан започва да ходи на курсове при Жан Перимони и прави своя професионален дебют през 1974 г. в сценична постановка на "Полиукт" на Корней. Нетърпелива за своя успех, първата доза похвала на Ардан идва благодарение на нейното участие в телевизионния филм Les dames de la côte (1979). Няколко години по-късно тя започва връзката си с Трюфо. През следващите няколко години Фани Ардан постига международно признание и започва да изгражда репутацията си за страстни роли в продукции като Un amour de Swann (1983), Love and Fear (1988), Colonel Chabert (1994), Ridicule (1996) и Pédale douce на Габриел Агион (1996), широка комедия, в която нехарактерният комичен завой на Ардан ѝ носи националната филмова награда Сезар за най-добра актриса. Благодарение на владеенето си на английски и италиански език, Ардан успява да участва в продукции от Холивуд, Обединеното кралство, Италия и дори Израел. 

До 2009 г. Ардан направи крачка зад камерата, работейки като режисьор и сценарист на Cendres et sang (Пепел и кръв), а през 2010 г. режисира късометражния филм Chimères absentes (Отсъстващи химери), който подчертава проблемите, пред които са изправени ромите на Европа, кауза-страст за Ардан. През 2016 г. тя режисира Депардийо като Сталин в Диванът на Сталин, а на театралната сцена е била режисьор на Страстта на Сондхайм в Париж и Лейди Макбет от Мценск в Гръцката национална опера. Последната ѝ отличена роля на Мариан в La Belle Époque я вижда омъжена за Виктор (Daniel Auteuil), човек, който чрез компания за историческа реконструкция се опитва да възроди изгубената им любов. А любовта, изглежда, е raison d'être на Ардан, както тя е обяснявала много пъти в интервюта през годините. 

"Единственото нещо, в което някога съм вярвала, с риск да изглеждам сантиментална, е любовта. Хората казват, че винаги преувеличавам, но единственото интересно нещо в живота е любовта. Независимо дали сме щастливи или не, любовта е най-важна. Всичко останало – пари, власт, слава – просто запълва дупката, оставена от липсата на любов.", каза тя веднъж пред вестник Гардиън.

На 70-годишна възраст Фани Ардан получава наградата Сезар за най-добра поддържаща женска роля за образа си на Мариан Друмонд в романтичната комедия La Belle Époque.