Силата на позитивното мислене и поведение в делова среда 

Позитивното мислене и поведение отдавна престанаха да бъдат просто модна тенденция и са ключова тема в редица сфери от живота на хората, включително и в бизнеса. Те изграждат убеждението, че успехът е възможен, въпреки трудностите по пътя. Тази оптимистична нагласа се фокусира върху възможностите, а не върху ограниченията. Позитивните мисли и действия могат да имат различен генезис, чрез поставяне на реалистични, но амбициозни цели.

Позитивното поведение е съвкупност от засвидетелстване на насърчителни думи, жестове, действия и прояви на добро настроение, до проактивност и готовност за помощ, когато трябва. То се базира на позитивното мислене и двете са ресурси за комуникация в делова среда. В различните култури се ценят различни видове поведение и мислене. Това, което се счита за позитивно някъде, другаде не е прието така. Лидерите, владеещи работната атмосфера и делегирайки задачи и отговорности, играят ключова роля в насърчаването на позитивното поведение и мислене. Показвайки личен пример и създавайки благоприятна среда, в която хората се чувстват ценни и подкрепени, тези ресурси за боравене с динамиката на средата се настанят лесно и ползотворно. 

В някои сектори на икономиката  (финанси, строителство), конкуренцията е много голяма и натискът за бързи резултати очевидно е по-силен. Вярата в собствените способности и сили на служителите е градивен фундамент за постигане на успех. Фокусирането върху палитрата от решения, а не върху проблемите е начин за овладяване и преодоляване на страха от крах. Изграждането на силни връзки и сътрудничества с колеги, клиенти и партньори, също допринася за това.

В същото време, позитивно настроените служители са по-мотивирани и по-продуктивни. Те са склонни да се справят с предизвикателствата и да постигнат добри резултати. Имат и по-добра адаптивност, по-гъвкави са към промените. Виждат трудностите като възможности за растеж, а не като заплахи. Позитивната нагласа метафорично може да бъде представена, като „ефирен вятър в зноен ден“, веднага се усеща и способства за създаване на доверителни взаимоотношения. Позитивно настроените индивиди са по-устойчиви на стрес и лесно и сръчно се справят при трудни ситуации.

Търсейки връзка между създателя на аналитичната психология, Карл Юнг и позитивното мислене и поведение в бизнеса, опитвам да се фокусирам върху ролята на символите в човешкия живот. Карл Юнг влага интересен контекст и работи върху разнообразни проблеми и неговите теории са ценен инструментариум за разбиране на човешката психика и влиянието ѝ в ежедневието на хората. Прилагането на очертанията на парадигмите му в услуга на трайното позициониране на позитивното мислене и поведение в бизнеса, е невидимата ръка на успеха в деловата среда.

Могат ли идеите на Карл Юнг да бъдат приложими в бизнеса и как неговите понятия определят най-точно посоката на успеха? 

1. Чрез връзката на индивидуалността с лидерство. 
Карл Юнг подчертава уникалността на всеки индивид. Лидерите, които разбират и ценят индивидуалността на своите служители, могат да създадат мотивираща и продуктивна работна среда. Насърчавайки служителите си да изследват своите таланти и интереси, лидерите помагат на всеки един от тях да достигне пълния си потенциал и да го реализира.

2. Чрез внедряването на архетипите в маркетинга и рекламата.
Архетипите се използват за създаване на запомнящи се и емоционално свързани марки. Например, една марка може да се позиционира като "герой", друга като "победител". Разбирането на силата на архетипите и използването им от маркетолозите и рекламистите за създаване на ефективни и владеещи публиката кампании и отговарящи на потребностите и желанията на клиентите, водят до добър резултат, добри продажби и добри приходи.

3. Чрез управление на конфликтите в организационната среда.
Осъзнаването на негативните емоции и поведения възможно най-рано в деловата среда и произхода на източниците им, показват посоката на овладяването и управлението им. Това спомога за разрешаването на кризи, прекратяване на конфликти и за изграждане на здрави и трайни екипни отношения.

4. Чрез развиване на емоционална интелигентност.
Големината на усилието по овладяване, коригиране и правилно насочване на скритите черти на характера (сенките), се награждава с развиване на ценна емоционална интелигентност, необходима за бързо и безпроблемно свързване с другите.

5. Чрез колективното несъзнателно и корпоративната култура.
Вниквайки в колективното несъзнателно и разбирайки го правилно, мениджърите и лидерите на компаниите могат да изградят силна корпоративна култура. Тя обединява служителите на всички нива и ги мотивира да работят екипно и с интерес, за постигане на общи цели. Създаването и налагането на подходящата корпоративна култура е базово основание за позитивно мислене и позитивни резултати в делова среда.

Символите и митовете играят съществена роля в изграждането на смисъл и идентичност. Компаниите, които използват тези инструменти, виждат ясно фазите на организационните взаимоотношения със служителите си и конструират силна и стабилна връзка и разбиране с тях и с клиентите си.
Концепциите за подпомогане развитието на позитивното мислене и поведение в бизнеса, са в услуга на всички процеси по целия път. Например, като се управляват осъзнато персоналните емоции и се разбират емоциите на другите, се генерира позитивна и продуктивна работна среда. Полагането на смисъл и ясна цел също носи завидна доза удовлетворение и мотивация.

Идеите на Карл Юнг могат да стимулират креативността и да намерят други подходи към решаване на деловите проблеми. Те са ценни инструменти за лидери и организации, които искат да създадат полезна за развитие и растеж работна среда. Чрез разбиране на човешката психика и използването на символи, архетипи и други елементи от живота и света, се развива способност за по-дълбоко приемане на ситуациите, в които попадат организациите и служителите. Яснотата, която се получава, помага за  превръщането им от предизвикателства, в постижения. 

Възрастта не е пречка за култивиране на позитивно мислене и поведение. Тези умения, може да бъдат предадени наследствено, по генетично родов признак или да бъдат усвоени и усъвършенствани през целия живот и зависят от множество фактори, като, индивидуалните особености, семейството, житейския опит, културните ценности, околната среда, съзнателните усилия на индивида и екипа (групата), възпитанието и целите за успех и професионална реализация и градация.

С постоянна практика и съзнателни усилия, всеки желаещ да има добро, уравновесено и щастливо битие, може да отгледа и стимулира  оптимистична нагласа за работата и ежедневието си. Въпреки това, има няколко периода в човешкия живот, особено подходящи за развитие на позитивното мислене и поведение. 
Детството е времето на интензивно учене и формиране на основните убеждения. Родителите и учителите играят съществена роля в насърчаването на оптимистичното мислене и поведение у децата.
През юношеството се изграждат персоналните ценности, за развиване на критично мислене и за създаване на реалистична самооценка, формиране на базисни знания и умения.

С натрупването на житейски опит, идва и възможността за по-задълбочено себеразбиране и осъзнаване на обкръжаващата действителност. Зрялата възраст е идеалния период за креативност на позитивното мислене и поведение и приемането му като норма.
Стимулирането на позитивно мислене и поведение през целия живот намалява стреса, тревожността и депресията, укрепва взаимоотношенията,  позитивните хора са по-привлекателни и по-лесно създават връзки с другите.
Позитивната нагласа води до висока мотивация, производителност и насочва в стремеж към получаването на знания и умения през целия живот.

Позитивно настроените служители са по-добре подготвени да се справят с предизвикателствата и да извличат ценни уроци от тях. Трудностите не ги спъват съществено.
Развиването на позитивно мислене и поведение се осъществява когато индивидите се фокусират върху положителните аспекти на живота. Целите им са реалистични, обграждат се с позитивни и подкрепящи ги хора, търсят вдъхновение в успели личности, научават се да разпознават и избягват негативни персонажи и да намаляват стреса, чрез позитивни практики, като спорт, туризъм, медитации, театър, музика и т.н.
„Успехът не е окончателен, провалът не е фатален,  важна е смелостта да продължиш“, ни съветва лорд Уинстън Чърчил.

Понякога позитивното мислене и поведение може да нанесат вреди, ако игнорират реалността. Прекаленото фокусиране върху положителните страни на фактите, води до пренебрегване на истинската ситуация. Възможно е очакванията за перфектно изпълнение да не се случват и настъпва разочарование, обезсърчаване или вина.

Нормално е при крах или неблагополучие, хората да изпитват негативни емоции и опитът им да бъдат потиснати може да доведе до психологически проблеми. Позитивното мислене и поведение са много полезни инструменти, но е важно да се използват с мярка. Уменията за динамична адаптация към различните ситуации в ежедневието, са точните средства за гъвкавост в делова среда. 
Въпреки всички добри аспекти на позитивното мислене и поведение, те не са панацея. Техните критици смятат, че прекаленото фокусиране върху позитивните характеристики, насочва до избягване на реалните проблеми и предизвикателства и може да развие разочарования и объркване. 

През 21-ви век, позитивното мислене и поведение се налагат като стандарт в бизнеса. Те подобряват условията на труд, дирижират в търсене на добри резултати за компаниите и престиж за марката. Носят удовлетворението на служителите и добрата им материална обезпеченост. За да се настанят още по-трайно позитивните категории в корпоративната култура на организациите, заслугата и постиженията трябва да са общи, на всички замесени в работния процес.