Един мъж, който няма повече време за губене - Леонардо Ди Каприо

16 август 2025

Светът на киното е известен със своите внимателно режисирани публични образи, но понякога, в редки моменти, две от най-големите имена в индустрията се срещат за откровен и неочаквано личен разговор. Точно това се случи, когато актьорът Леонардо Ди Каприо и режисьорът Пол Томас Андерсън се събраха за ексклузивно интервю за списание Esquire за броя ''Mavericks of Hollywood''.

Разговорът, който се провежда по повод предстоящия им съвместен филм "One Battle After Another", предлага рядък поглед към техните кариери, размишления и творческия процес. И двамата са известни със своята предпазливост в медиите, което прави разговора още по-значим.

Photographed by Paul Thomas Anderson

Единственото съжаление на Леонардо Ди Каприо...

Попитан за най-голямото си съжаление в кариерата, Ди Каприо без колебание посочва това, че не е участвал в емблематичния филм на Андерсън от 1997 г. "Буги нощи". По това време, Ди Каприо е трябвало да избира между ролята на порнозвездата Дърк Диглър в "Буги нощи" и тази на Джак Доусън в "Титаник". В крайна сметка той избира да работи с Джеймс Камерън, което го изстрелва към славата на глобална суперзвезда. Въпреки грандиозния успех на "Титаник", Ди Каприо признава, че винаги се е чувствал дълбоко свързан с филма на Андерсън, наричайки го "шедьовър". Той дори изтъква, че "не може да си представи никой друг освен Марк Уолбърг" в тази роля, въпреки че самият той е бил първият избор на Андерсън.

Интервюто разкрива взаимното възхищение, което двамата изпитват един към друг от десетилетия. Ди Каприо споделя, че е искал да работи с Пол Томас Андерсън от "около 20 години". Съвместният им проект е този, който най-накрая ги обединява.

"One Battle After Another" е първият екшън филм на Андерсън и това е нещо, което вълнува и двамата. Ди Каприо го описва като "версия на екшън филм на Пол Томас Андерсън". Той изразява любопитство как режисьорът ще подходи към сцени с преследвания с коли, правейки ги по начин, който е типичен за неговия уникален стил. Филмът разказва историята на бившия революционер Боб Фъргюсън, изигран от Ди Каприо, който се опитва да изтрие миналото си и да живее нормален живот с дъщеря си Уила (Чейс Инфинити), докато е преследван от злия полицай, изигран от Шон Пен.

Във филма участват още Бенисио Дел Торо, Реджина Хол, Теяна Тейлър и други.

''One Battle After Another'' излиза по кината на 26 септември.

Photographed by Paul Thomas Anderson

Размисли за възрастта и живота след 50...

Интервюто засяга и темата за възрастта, особено след като Ди Каприо навърши 50 години през миналия ноември. Запитан на колко години се чувства, ако не знае реалната си възраст, той отговаря "32".

Красноречив отговор, който хвърля светлина върху неговата гледна точка за живота. Актьорът споделя, че достигането на 50-годишната възраст го е накарало да "не иска да губи повече време" и да бъде "много по-директен" както в личен, така и в професионален план. Ди Каприо е научил, че трябва да се обгражда с хора, които са автентични и че това е отговорност, защото "много по-голяма част от живота ти е зад теб, отколкото пред теб".

Ди Каприо казва, че гледа на майка си Ирмелин като на пример, отбелязвайки как ''тя казва точно това, което мисли, и не губи време в опити да се преструва''.

За носителя на ''Оскар'' това включва ''да бъдеш по-открит и да рискуваш нещата да се разпаднат, да посрещаш разногласия или да рискуваш да се разделиш с всякакъв вид отношения в живота – лични и професионални''.

''Просто не искаш да губиш повече време'', добавя Ди Каприо.

Леонардо Ди Каприо има богат опит в Холивуд, започвайки с телевизионни роли в края на 80-те години и в крайна сметка постигайки голям успех с филма от 1993 г. ''What's Eating Gilbert Grape'', който му носи първата номинация за ''Оскар'' на 19-годишна възраст.

След това е номиниран още шест пъти и печели веднъж: в категорията ''Най-добър актьор'' за епичната уестърн продукция на Алехандро Г. Иняриту от 2015 г. ''The Revenant''.

На въпроса дали гледа редовно филмите си, Ди Каприо отговаря на Андерсън че го прави ''рядко'', но ''има един, който съм гледал повече от другите и това е ''Авиаторът'' от 2004 г.''