Да бъдеш директен винаги е най-прекият път към изцелението

Граници

"Огради", ги наричаше моят свещеник. Трябваше да създам граници, за да задържам доброто и лошото навън. Това е процес, който продължава цял живот, но с добри граници можем да се движим в света си с по-малко конфликти и гняв. Да поговоря честно с някого и да не го правя зад гърба му. Да бъдеш директен винаги е най-прекият път към изцелението, дори да е трудно и неудобно. Чувстваме се притеснени да изразим нещо, което може да разстрои другия, но именно тук започва пътуването - истината.

"Няма да те чакам, ако следващия път закъснееш", "Няма да остана с теб, ако продължаваш да пиеш и да нарушаваш живота ни, да ми посягаш или да лъжеш". Трябва да изпълняваме това, което казваме - без празни заплахи. Това също е трудно - тези неща може да звучат лесно, но ви уверявам, че като родител, съпруга, приятелка, не е така. Поставим ли граница, трябва да я спазваме последователно.
Опитайте се да поставите граници с приятелите и семейството си, малко по малко. Можем да се упражняваме с малки стъпки, преди да се изправим срещу човека, за когото ни е най-дълбоко грижа - този, когото може би искрено се страхуваме да загубим. Знаем, че ще предизвикаме хаос, ако заговорим (защото сме се опитали по свой начин да манипулираме ситуацията, вместо да бъдем откровени). Ако най-накрая теглим чертата, той може и да ни напусне, но ние вече сме го загубили, ако не сме честни. И ако се чувстваме по този начин, това е сигурен знак, че имаме нужда от помощ.

Винаги има някакво извинение.

Телата ни са първата ни физическа граница. Ние решаваме кой да ни докосва. Разделите ни започват с раждането, след това от майките ни, после от семействата ни, приятелите ни, близките ни - като личности. Обикновено чрез нашите болезнени грешки откриваме къде свършваме ние и къде започва светът. Като деца трябва да практикуваме границите и има много начини родителите да го насърчават. Най-добрият начин е да го моделирате. Някои от тях може да не са били свидетели на здравословни граници, когато са били малки. Родителите ни остават заедно, въпреки че има физическо насилие, вербална злоупотреба и лъжи помежду им. Ние неизбежно пренасяме този модел в своите семейства и сме объркани, без да знаем, че не трябва да се примиряваме с това в собствения си живот. Може дори да търсим отношения, които изглеждат по подобен начин, заблуждавайки се, че така изглежда любовта.

Границите може би са най-важното понятие, което трябва да осъзнаем. Ако се замислим по-задълбочено за тях, можем да ги прилагаме по-усърдно в живота си и да получим необходимата помощ, било то чрез терапия или здрави приятелства извън семейството или колегите ни, за да не правим най-близките си хора отговорни за всичко. Хората се нуждаят от други хора. Изолацията може да бъде опасно и тъжно място, крайна мярка, но може да се използва и за презареждане и рестартиране, знаейки, че отново ще излезем на бял свят.

Аз съм тук.
Жива съм.
Имам с какво да допринеса.
Научавам се - че да бъда сама е моето "безопасно" място, където да работя върху най-висшата си същност, да чувствам и да живея. Но знам, че след дългото ми прекъсване и рестартиране трябва да бъда по-социална, да срещам нови хора с отворено сърце извън моя балон.
И да се доверя.
Светът е прекрасен, а хората са невероятни. 
С граници взаимоотношенията процъфтяват, а без тях се разхождаме и се възмущаваме, като през цялото време не сме честни - "за да не разклатим лодката". Ужасно съществуване, живот в страх да не предизвикаш негативна реакция - това е неприятно и отсича реалността ни.
Съзависимостта е опит да се спечели любовта на другия, като се прави повече за него, за да се поправят, да се подобрят нещата, като си по-добър, като си "най-добрият"... Това е маскарад, който само затвърждава проблема, става очакван, неоценен и не трае дълго.

Най-важната част от поставянето на граници е да бъдеш в безопасност. Ако сте във връзка, в която не се чувствате в безопасност, потърсете помощта, от която се нуждаете. Съществуват много ресурси. За повечето хора това са малките неща. Започнете оттам и ще се почувствате по-добре.

Автор: Памела Андерсън