Погледът в реалността пречупва илюзиите, с които живеем и които ни дърпат назад 

Почти всички психологически наръчници за самопомощ ще ви кажат да не спирате да си повтаряте, колко богати и щастливи сте, дори тогава когато нямате покрив над главата си, разделили сте се с любимия човек или пък са ви уволнили - доста абсурдно звучи нали? Но за да може един човек да се изправи и в най-трудните житейски изпитания в живота си, които са обвързани с някаква загуба, раздяла или пък смъртта на близък човек, той на първо място не трябва да се крие от действителността, а бързо да я приеме, такава каквото е, както с нейните красиви и изящни цветове, така и с болката и нещастието, което носи към нас. За да бъдем щастливи, трябва да осъзнаваме през какво преминаваме във всеки съзнателен момент от своя живот и да разберем веднъж завинаги, че всичко, което ни се случва, е просто неизбежно и нямаме пряк контрол над повечето събития от живота ни. 

Колкото повече живеем в своя омагьосан свят, толкова повече губим контакт с реалността, която съвсем не е толкова едноцветна, колкото я виждаме тогава, когато ни е най-тежко и се чувстваме напълно изгубени. Не всичко е черно и бяло. Светът е изключително многообразен и цветен, а съдбата ни би могла да бъде и по-добра, но едно е сигурно и то се състои в нашата силна енергия, която ни помага да оцеляваме и в най-критичните точки, в които често попадаме. 
Освен че не трябва да се отказваме и да продължаваме напред, въпреки това, което ни е наранило и е оставило дълбок отпечатък в душата ни, ние трябва да можем бързо да се съберем от случващото се и да открием онези спасителни пояси, които отново биха ни отвели на брега на щастието. Но ако повтаряме милион пъти, че сме богати, ние няма да станем милионери, просто защото силно искаме да се случи това ''чудо'', то ще стане тогава, когато Вселената забележи, че нашите действия се движат в посока реализация на плановете ни, но не по-рано от това.

Ако си повтаряме колко сме щастливи, а същевременно сме без една стотинка в джоба, изгубили работата или пък развалили отношенията си с близките - ние няма как да предизвикаме хармонията в живота си. На първо място, трябва да приемем реалността и да не спираме да се движим напред, научили своите житейски мъдри уроци и придобили свръх сила, дори от нещастието,на което сме били дълго време подложени. 
В живота протича едни безкраен кръговрат, който има способността да отнася надалеч лошите спомени от нас и да ни разкрива цялата красота, с която е обгърнат! Само чрез правилните стъпки можем да достигнем до промяната, но докато не се движим няма как да трансформираме, нито себе си, нито начинът по който се чувстваме в момента, още по-малко пък живота си, колкото и да се опитваме да повярваме в илюзии – запомнете, че те нямат силата да ни придвижват напред.

Човек се познава по силата, която носи вътре в себе си, именно тя е неговият спасителен пояс, който му помага да се издигне над водата, преди да е настъпил фаталния край. Поясът, който продължава да ни отвежда на различни места, където можем да се обогатяваме, променяме и развиваме, защото животът е обвързан от непрестанна промяна, в която трябва да бъдем особено жилави, гъвкави и силни, за да можем да достигнем до онова, за което мечтае душата ни.
Без да полагаме действия и без да открием вътрешната си сила, ние няма да можем да продължим напред, вместо това ще се залъгваме колко прекрасно е всичко, докато сърцето и душата ни се разпадат на милиони парчета! Трансформацията идва от нас - от желанието ни да се движим напред и да се борим, независимо пред колко сложна битка следващия път ще ни изправи животът!
Можем да променим себе си тогава, когато се борим и не спираме в моментите, в които се чувстваме безсилни. Тогава, когато осъзнаем, че силата е в самите нас - не в заобикалящата ни среда и предметите, а в душата ни.