Животът преминава през нас като бърз влак с последна гара

14 май 2022

След всеки един изминал ден, ние сме научили нещо ново, което дори без да искаме е променило нашият мироглед и е изпълнило денят ни с емоции. Животът преминава през нас, като на лента, кадър по кадър, часовникът не спира да се движи, а ние искаме или не искаме, просто се променяме.

Както веселите събития, така и тъжните - ни променят, времето си лети, а всичко случващо се около нас, оставя своя траен отпечатък върху нас. Животът е низ от случки, които освен, че пряко се отразяват на нашите чувства и настроение, те наистина ни променят и ако преди 15 години сме си мислели, че никога няма да направим нещо, което в момента го правим, значи сме навлезли в този кръговрат на промяната.

''Обичате ли живота? Тогава не прахосвайте времето, защото то е онова, от което е направен животът.'' – Бенджамин Франклин

Живеем, развиваме се и неизбежно се променяме, година след година, мислите започват да са ни различни и ако преди това сме реагирали на дадени събития по един начин, сега го правим по друг, просто защото животът ни е променил без дори да сме разбрали.

Желаната промяна за всички хора е предимно към положителни емоции и изживявания, но не винаги това, което копнеем да се случи в живота ни става реалност, защото за всичко в този свят си има точен план, график, който стриктно трябва да следваме.

Ние не можем да променяме своята съдба, нито пък да я пренаписваме. Ние не контролираме влака наречен живот, който неизбежно има последна гара, а докато достигнем до нея, ще сме натрупали много нова информация, спомени, щастливи и не чак толкова щастливи мигове.

''Всички се оплакват от това, че животът е къс, но това е може би най–хубавото в него.'' - Шопенхауер

Колкото и да не ни се иска, да слезем от този влак, последната гара чака всички хора, затова е важно да живеем в мир, хармония и любов. Да обичаме, докато сме тук на Земята, да се радваме на любимите си хора, да забравим интригите и злобата, защото влакът рано или късно ще ни отведе до последната гара, а там вече ние няма да контролираме нищо.

Сега държим пълния контрол над собствените си чувства, поведение и живот. Ние избираме дали ще живеем с болка и злоба или просто ще се насладим на всяка една гара, ще създадем едни прекрасни спомени, които ще отнесем със себе си, когато влакът спре завинаги.

''Не е важно колко дълго си живял, а как.'' - Сенека

Животът е кратък и само един миг от безкрайността, а ние не успяваме да усетим красотата в него, да се порадваме на прекрасните моменти.
Влакът никога не променя своята посока и пътят по който трябва да премине е точно начертан, завоите и промяната от този план са забранени, а гарите са точно предначертани.

Графикът се спазва, а времето в което ще се возим, никой от хората на тази Земя не го знае, точно поради тази причина е важно да се научим да грабим с пълни шепи – любов, спомени, усмивки и мечти. Трябва да се радваме на всичко заобикалящо ни – приятели, природа, животни и дори на случайните хора, които са станали част от нашето пътуване.

Последната гара ще дойде, но единственото, което ще ни остане на края на това пътуване са спомените и любовта, която сме раздали. Всичко останало просто ще се изпари във времето.