''Мостовете на Медисън" е филм, който ни учи, че любовта не винаги побеждава

Малко са филмите, които успяват да пресъздадат сложните нюанси на любовта с такава деликатност, каквато откриваме в ''Мостовете на Медисън". Това е емоционално пътешествие, което докосва душата и оставя трайна следа. Филмът ни разказва за четирите дни, в които пътищата на една домакиня от Айова, Франческа Джонсън, и един фотограф на National Geographic, Робърт Кинкейд, се пресичат. Тяхната кратка, но силна връзка разтърсва живота им из основи.

По повод 35-ата годишнина от премиерата на филма, Мерил Стрийп разказва за преживяванията си по време на снимките на ''Мостовете на Медисън", един от най-успешните романтични филми в Холивуд.

Базиран на едноименния роман на Робърт Джеймс Уолър, филмът е с премиера през 1995 г. и разказва за любовната история между Франческа Джонсън – домакиня от Айова, чието семейство е заминало за няколко дни, и Робърт Кинкейд – фотограф на National Geographic, който пътува до района, за да заснеме старите мостове. В ролите на тези незабравими герои са Мерил Стрийп и Клинт Истууд, като последният е и режисьор. Те почти не се познават до този момент и затова е решено филмът да бъде заснет в хронологичен ред, за да могат да се сближават паралелно с героите си. "Исках всяко неудобство или липса на умения, които може би са съществували при тази първа среща, да се видят на екрана, затова не прекарахме много време в разговори помежду си, докато не започнахме да снимаме", казва Клинт. "Снимките започнаха, а ние двамата идвахме от много различни жанрове в киното; имаше онова привличане на противоположности, което помага на химията да се случи", казва от своя страна Мерил.

"Мисля, че филмът е толкова успешен заради химията между Мерил и Клинт пред камерата. Можеше да усетиш как тези двама непознати се сближават в този момент. Знам, че Клинт искаше да развие един вид лично приятелство и знаеше, че ако се грижат един за друг на лично ниво, това ще се види във филма, така че и двамата положиха усилия да бъдат много приятелски настроени на снимачната площадка и беше интересно това да се наблюдава. Между тях се зароди химия - просто моментално повярвахте, че тези двама души са дълбоко влюбени един в друг", обяснява монтажистът Джоел Кокс.

Ако има една фраза, която е останала в историята от ''Мостовете на Медисън", това е "Не искам да се нуждая от теб, защото не мога да те имам", изречена от Клинт Истууд по време на кулминацията на филма. "Сцената с кавгата в кухнята беше моментът, в който ограниченията на тази мечта се изправиха пред Франческа. Това е сутринта след като тя осъзнава, че всичко е приключило. Това е страхотна сцена и е тази, в която като актьор Клинт не се страхува да отиде докрай с емоционалната отдаденост, от която се нуждаеше", обяснява Мерил Стрийп.

"Няма нищо в този филм, което да не се случва днес и което да не се е случвало преди 150 или 300 години, или което няма да се случи след 150 или 300 години, защото това е вечна история за човешкото сърце", казва операторът Джак Н. Грийн за филма, който успява да се издигне до класика.

Величието на филма се крие в неговата реалистичност. Той показва любовта не като холивудска фантазия, а като нещо, което може да се случи на всеки, навсякъде. Тази любов не е лесна. Тя е едновременно възвишена и болезнена, защото идва в момент, когато не трябва. Франческа е обвързана със семейството си и с живота, който е изградила. Робърт е свободен дух, чийто живот е на път. Тяхната любов е като една виелица, която се случва и отминава, оставяйки след себе си променени хора.

Клинт Истууд и Мерил Стрийп са ненадминати в своите роли. Играта им е толкова автентична, че не гледаш актьори, а двама души, които се борят със себе си, с чувствата си и с единствения избор, който могат да направят. 

Спомням си една сцена, в която Франческа е в колата с мъжа си, а Робърт я чака в дъжда на кръстовището. Тя се бори със себе си – дали да остане, или да тръгне след любовта. Когато той ѝ подава ръка, тя не я хваща. Това е моментът на нейния избор. Тя избира да остане, да се жертва в името на семейството. Но тази жертва я белязва завинаги.

Филмът ни кара да се замислим за изборите, които правим, за пропуснатите възможности и за цената на щастието. Той не дава готови отговори, а оставя зрителя сам да прецени кое е правилно и кое не. Това не е филм, който да се гледа само веднъж. Това е филм, който се преживява, който остава с теб дълго след като е свършил.