Какво означава да се обличаш според възрастта си?

Въпросът е зададен от читател на New York Times на Ванеса Фридман, моден критик на американския вестник. Отговорът е доста дипломатичен, основан на новите феминистки нрави.

"Няма възрастови критерии в обличането, но аз лично се отървах от дрехите, които ми напомнят за възрастта, в която все още бях неформирана личност (т.е. къси поли, ризи с голи пъпчета и т.н.)", е приблизително позицията на редактора.

Първото нещо, което ми направи впечатление, е въпросът. Дали някога читател от мъжки пол би отправил подобен въпрос до медия, за да попита как трябва да се облича един мъж на средна възраст? Едва ли. Второто е императивът на глагола: "обличаш". Защо императивите почти винаги се отнасят за жени, особено когато става дума за външен вид? "Не оставяйте косата си прекалено дълга - тя прави лицето ви еди какво си, не потъмнявайте цвета ѝ - той ви състарява, не слагайте ярък цвят сенки на очите си - те изглеждат уморени, слагайте ярко червило, за да отвлечете вниманието от бръчките, носете неочаквани цветове - не само черно и синьо" - това са неща, които често чувам като съвет от трети лица.

Женският пол се ражда и умира с вечен императив над главата. Третото нещо, което ме изненада, е отговорът, който се обобщава в "да, но". ''Да не бъдеш разголена за мен е по-практично и по-елегантно и наред с всичко останало това предполага ценности, които започнах да оценявам с времето'', пише Фридман в своята колона, въпреки че след това пояснява, че това са нейни собствени размишления и че всеки има има право на своя гледна точка и отношение към живота. Факт. Но какво излиза: старостта трябва да се прикрие, а младостта следва да се разголи. Тоест добре познатият ейджизъм, но с по-рафинирана формулировка.

Представете си, че сте в компанията на 70-годишна жена, но чийто дух е млад, жизнен и тийнейджърски. Да речем, че тя е облечена несъвместимо с възрастта си. Тя ви разказва някаква интересна история, докато говори жестикулира енергично, а блузата ѝ се повдига, така че коремът ѝ се показва. Може би в първия момент ще си помислите: "Упс, дръпни си блузата малко надолу, коремът ти се вижда". Но след известно време фокусът ви няма да бъде върху голата, непокрита плът, а върху увлекателния ѝ разказ. Онова ценно нещо, което тази 70-годишна жена може да ви предаде с цялата си мъдрост и спокойствие. 

Излагането на гледката на състарените тела постига запознанството ни с тях. Гледайки ги дълго време, те вече не ни изглеждат отвратителни или вулгарни. Именно изключването им от публичната сфера е причината за добре познатата ни нетърпимост. Не е необходимо да се учим да се обличаме според възрастта си. Трябва само да се научим да гледаме на възрастта си с благодат.