Сюзън Сарандън: ''Любовта е щедрост на духа''

Днес ви предлагаме едно интервю с актриса, притежаваща значителна гъвкавост, емоционална дълбочина, човешка мъдрост и сексапил без усилие - Сюзън Сарандън.

Необходимо ли е да правим промени в живота си от време на време?

- Гледам на живота си като организъм, а не като нещо, което върви по линеен път, където стигаш до определена точка, постигаш определени неща и спираш. Трябва да гледате на живота и взаимоотношенията си като на част от някакъв дишащ организъм, живо същество. Не машина, а нещо, което се променя. Един от най-силните ми таланти е, че когато се появи нещо ново за мен, мога да го разпозная, да променя посоките си и да го пробвам.

Сигурен съм, че това е отворило много врати за вас в кариерата ви.

- Да, животът е много по-креативен, когато не планираш нищо в него. Човек трябва да види голямата картина, за да не се притеснява за дреболиите. Имам татуировка около дясната ми китка, която прилича на бодлива тел, но всъщност е ANDAND, свързана заедно, което основно означава ''Нова зора, нов ден". Става дума за това да се събуждаш всеки ден, знаейки, че имаш шанс да започнеш отначало и да простиш, и да ти бъде простено - освобождавайки се от вчерашния товар.

Как постигате това?

- Най-доброто нещо, което можете да направите, е да останете любопитни, да живеете автентичен живот и да се поставите в много нови ситуации с хора, които имат предизвикателни идеи. Когато разберете кой сте и откриете своя глас, животът ви става все по-интересен.

А става ли по-лесен?

- Не непременно по-лесен, но по-добър. Намирам се на етап от живота си, в който децата ми ме обучават. Научавам много неща чрез тях.
Препрочитам книги, които те четат за първи път, което е наистина страхотно. Подбирам литература, която преди съм чела, но сега ни доставя удоволствие да я четем заедно. Говорим си и за музика, филми, философия. Сега, когато вложих годините си в отглеждането им, те са в състояние да ми влияят и да отворят ума ми за света.

Все още ли вярвате, че е възможно да промените света?

- Навърших пълнолетие през 60-те и 70-те и тъй като светът се променяше, имаше вяра, че САЩ ще бъдат част от различни революции. Склонни сте да забравите идеализма и вярата от онова време. С възрастта става все по-трудно да вярвате в делата. Има известна доза наивност, която ви позволява да мислите, че можете да промените света, но дали ще има ефект. Работата е там – ако се стремите към очевидни резултати, не винаги знаете какви точно ще са те.

Защо не?

- Има страхотна история за д-р Бенджамин Спок, педиатъра, в първите дни на войната във Виетнам. По това време всички четяха книгата му за отглеждане на бебета и деца. Той получава своя проблясък, когато вижда три майки да стоят на стълбите пред Белия дом и да протестират срещу войната във Виетнам с бебетата си в колички. По този начин осъзнава, че не е достатъчно да пише родителски книги, а трябва да говори за войната. 
Всичко в следствие на тези три стоящи жени.

И вероятно те нямат представа за това...

- Убедена съм, че никога не са го подозирали. Но тъй като искаха да участват в демокрацията, имаха този ефект върху някой, който стана много важен по отношение на инерцията срещу войната. Много често тези несправедливости се случват поради бедност или расизъм, защото хората нямат глас.

Ако не винаги виждате резултатите, как можете да мотивирате други хора да помогнат в борбата за достойна кауза?

- В свят, който се разпада по шевовете, ако искате надежда, трябва да работите с организация, която ще постигне нещо. Да изслушате друго човешко същество и да се опитате да му помогнете, е чувство, което изцелява самите нас. Това чувство противодейства на всяка негативност и насилие, само за да види силата на любовта.

Промени ли се капацитетът ви за любов през годините?

- Всичко се променя. 

Колкото по-дълго живееш, толкова по-дълго правиш грешки. Колкото повече състрадание имаш, толкова повече прощаваш. 

Вашите приоритети се променят по отношение на това как определяте любовта и какво изисквате от другия човек. 
Това е като мускул, който като всеки друг, трябва да се тренира и изисква практика. С повече практика, любовта става по-добра и по-отворена. Любовта се променя с времето. Тя е една, когато сте били на 18 г. и съвсем различна, когато сте на 48.

Какво е определението ви за нея сега?

- Любовта е уважение към божествеността във всеки човек. Любовта е щедрост на духа. Ако наистина обичаш някого, това включва доверие и честност. Можете да практикувате любов и без да имате партньор. Мисля, че любовта е свързана с ожесточена благодарност за живота ти. Ако сте в това състояние – когато разпознаете божествеността във всеки човек, това ви дава различна гледна точка за вашия обмен с хората. 
Опитайте да не се ядосвате, когато някой не ви помогне в магазина. Не приемайте нищо лично срещу вас - това прави много по-добър живота ви. Виждам как силата на любовта трансформира нещата през цялото време.

Звучи почти религиозно...

- Смятам се за духовен човек, но не реагирам добре на институционализираната религия. Усещам, че всички започват с един и същ основен принцип в началото, но след като се институционализират, повечето от тях са се отклонили от всичко. Чудесно е, че хората намират утеха във вярата, но не разбирам защо много религии твърдят, че са единствени и изключват хората. Това е лош знак.

Но това е човешката природа. Същото е и с американската политика – и двете страни смятат, че са прави, а всички останали грешат.

- В САЩ има голяма поляризация и не знам какво ще накара хората да се съберат, но нямам друг избор, освен да бъда оптимист.
Имах ангажименти на юг и се срещнах с един човек, който имаше татуировка на цялата Втора поправка на предмишницата си - тази за правото да носи оръжие. Поиска ми автограф, но съм убедена, че е бил наясно за моите политически възгледи. Имахме приятен разговор все пак.

Наистина ли?

- Да, задавах му въпроси за оръжията и смисъла от тях. Той от своя страна се опитваше да ми обясни и аз го слушах. Това, което бихме могли да направим сега - е да слушаме. Би било добро начало. Имам голяма вяра в младите хора.