Франсис Бийн Кобейн отдаде почит на баща си Кърт Кобейн по повод 30-годишнината от смъртта му
От Нели Славова
Франсис Бийн Кобейн отдаде почит на баща си Кърт Кобейн по повод 30-годишнината от смъртта на фронтмена на Nirvana.
Единствената дъщеря на покойния фронтмен на Nirvana Кърт Кобейн и певицата Кортни Лав, Франсис е родена в Лос Анджелис на 18 август 1992 г. Въпреки че баща ѝ умира от самоубийство по-малко от две години след раждането ѝ, Франсис поддържа наследството му живо чрез собственото си изкуство и значими почести. Кобейн се самоубива на 5 април 1994 г. на 27-годишна възраст.
Миналата година Франсис се омъжи за Райли Хоук, син на професионалния скейтбордист Тони Хоук.
Съобщава се, че сватбата е била отслужена от фронтмена на REM Майкъл Стип, който е и кръстник на Франсис Бийн. Преди това художничката беше омъжена за музиканта Исая Силва, но подаде молба за развод през март 2016 г. след по-малко от две години брак. Бившите съпрузи започнаха съдебни дела за една от китарите на покойния Кобейн - акустичната китара, на която той свири по време на емблематичното изпълнение на Nirvana в MTV Unplugged през ноември 1993 г. През май 2018 г. съдия постанови, че Силва може да задържи китарата, която в крайна сметка той продаде на търг за над 6 млн. долара.
Феновете на легендарния изпълнител на ''Come as you are'' още скърбят за смъртта му 30 години по-късно, като мнозина почитат музикалното му наследство и влиянието му върху поп и рок културата.
В Инстаграм 31-годишната Франсис Бийн сподели няколко снимки на нея и баща ѝ, когато е била дете, включително последния път, когато те са били заедно преди смъртта му. Към снимките Франсис написа и този дълбоко личен текст.
''Преди 30 години животът на баща ми приключи. На втората и третата снимка е запечатан последният път, когато бяхме заедно, докато той все още беше жив. Майка му Уенди често притискаше ръцете ми до бузите си и казваше с известна тъга: "Имаш неговите ръце". Тя ги вдишваше, сякаш това беше единственият ѝ шанс да го задържи малко по-близо, застинал във времето. Надявам се, че сега тя държи ръцете му, където и да се намират те. През последните 30 години чувствата ми свързани със загубата са в състояние на непрекъсната метаморфоза. Най-големият ми урок, научен чрез скръбта е, че тя служи за определена цел. Дуалността на живота и смъртта, болката и радостта, ин и ян трябва да съществуват успоредно, иначе нищо от това не би имало смисъл. Именно непостоянната природа на човешкото съществуване ни хвърля в дълбините на най-автентичния ни живот. Няма по-голяма мотивация за осъзнаване от това да си наясно, че животът е кратък.
Иска ми се да можех да познавам баща си. Иска ми се да знаех какъв е гласа му или как е обичал да пие кафето си. Винаги съм се чудила дали щеше да лови с мен пеперуди през задушните вашингтонски лета или дали щеше да мирише на Camel Lights и ягодов Nesquik (казвали са ми, че това са любимите му неща). Но има и дълбока мъдрост към разбирането колко ценен е животът. Той ми подари урок за смъртта, който може да дойде само чрез живото преживяване на загубата на някого. Това е подаръкът да знаеш със сигурност, че когато обичаме себе си и хората около нас със състрадание, с откритост, с благодат, толкова по-смислено по своята същност става времето ни тук.
Кърт ми написа писмо, преди да се родя. Последният ред от него гласеше: "Където и да отидеш или където и да отида аз, винаги ще бъда с теб". Той спази това обещание, защото присъства по много различни начини в живота ми. Независимо дали става дума за слушане на песен или чрез ръцете, които споделяме, в тези моменти мога да прекарам малко време с баща ми.''
