Лайнъл Ричи за осиновяването на дъщеря си Никол: "Тя беше свикнала хората да идват и да си отиват"
От HighViewArt
Един ден ме погледна и аз я уверих, че няма да ходя никъде.
В трогателно интервю за списание PEOPLE, изпълнителят, продуцент и водещ на "American Idol" Лайнъл Ричи разказа за осиновяването на първата си дъщеря Никол Ричи.
''Никол всъщност беше божи дар. Едно малко момиче, което се нуждаеше от надежда. Тя беше свикнала хората да идват и си отиват. Един ден ме погледна в очите и аз ѝ казах: „Няма да ходя никъде."
Заедно с първата си съпруга Бренда Харви, Ричи осиновява Никол, когато тя е на 9 години. Скоро след това, през 1993 г. двойката се развежда, тъй като Лайнъл изневерил на Бренда с Даян Александър – танцьорка и моден дизайнер. По-късно, през 1996 г. Ричи и Александър се ожениха и имат още две деца - Майлс и София - преди да се разведат през 2004 г.
Точно през това бурно време авторът на песни споделя, че първата му дъщеря Никол го е държала здраво на земята.
''Бренда и аз преминахме през доста трудни етапи и не бяхме съгласни за много неща, но се разбрахме за Никол'', каза Ричи пред PEOPLE.
Първата среща между Ричи и малката Никол, била по време на концерт на Принс в Лос Анджелис, докато тя била на сцената, за да свири на тамбура. Случайност или пък не - изпълнителят познавал биологичните ѝ родители.
Родена като Никол Камил Есковедо, Никол е биологична дъщеря на музиканта Питър Есковедо и асистентката Карън Мос - приятели на Ричи. По-късно певецът на "All Night Long" научава, че биологичните родители на Никол изпитват финансови затруднения и че тяхното "семейно положение е пред разпад." Искайки да помогнат, Ричи и първата му съпруга осиновяват Никол.
Лайнъл веднага бил привлечен от нея.
В този период кариерата на Ричи е във възход до небесата с хитове като „All Night Long (All Night)", „Hello" и „Say You, Say Me", спечелилият Грами албум ''Can't Slow Down'' и благотворителния хит ''We Are the World". Нещото, което обожавал обаче, е ролята му на баща.
Поради факта, че от ранна детска възраст в живота на Никол е липсвала стабилност и сигурност, е било истинско предизвикателство създаването на доверие и здрава връзка. ''Казах ѝ, че аз никога няма да я изоставя'', спомня си 72-годишният Ричи. Въпреки това по лицето на невръстното момиче можело да се прочете съмнение.
Животът е сблъсквал Никол с различни перипетити и не винаги е бил мил към нея, но баща ѝ е бил опора, включително и когато се наложило да постъпи в клиника по рехабилитация, заради употребата на наркотици през 2003 г.
Приоритет за Лайнъл е било здравето на Никол пред ангажиментите, свързани с концертите и турнетата.
Разбрал, че загубата на тегло на Никол се дължи на стрес, я повикал на разговор.
''Извиках я у дома, за да поговорим и попитах какво става, всичко наред ли е. По-късно научих, че отслабването ѝ се дължи на силен стрес постоянно да бъдеш под светлините на прожекторите и хорските погледи. Хората се справят различно с гадните периоди в живота си. Едни търсят утеха в храната и напълняват. Други от тревоги слабеят. А трети – се пристрастяват към наркотиците. Моето момиче вече е минало по този път и няма да се върне обратно там. Просто трябва да намери своя ритъм и да се оправи, но винаги ѝ повтарям: ''Свиквай, хлапе, защото нещата няма да стават по-добре."
