Емоционалните липси в живота ни карат да се чувстваме непълноценни
Обикновено психологическите и душевните липси отключват чувство на тревожност, самота и непълноценност.
Тези липси биват създадени от нашите слабости, като например невъзможността ни да се защитаваме пред манипулативните насилници или пък емоционалната и социалната затвореност, които ни карат да мълчим тогава, когато искаме да говорим. Колкото по-малко човек вярва в собствените си възможности и в положителния развой на събитията, толкова по-бързо попада в капана на тези силни емоционални бури.
Когато не сме настроени за победа, инстинктивно заключваме всички възможности и шансове за успех, като на преден план избутваме точно тези липси, които ни пречат да се движим към щастието. Понякога тези липси биха могли да бъдат отключени от недостатъчно самоувереност, липса на общуване, липса на финансова стабилност или пък усещането, че постоянно се намираме в някаква агресивна и силно заплашителна среда. Човешкият мозък е настроен да следва тази посока, която подсъзнанието диктува, а когато нашите мисли ни отвеждат до усещането, че не сме пълноценни и удовлетворени от живота си, директно започваме да пасуваме или да се оттегляме, дори и на крачка от успеха.
Когато човек знае какво му пречи да бъде психологически свободен, както и това, което му липсва за да се чувства стабилен и сигурен в своите действия, той по-лесно би могъл да изчисти тези подводни камъни и да се отърве от това усещане, свързано със самота и нещастие. Колкото по-голяма е човешката воля, толкова по-освободен става човек да поема рискове и да насочва своите действия в изпълнение на мечтите си.
Всеки човек изпада в състояние на силен стрес, който го кара да се чувства изгубен и непълноценен, но истината е, че когато включим самоуважението, успокоим мислите и работим върху правилната си нагласа, ние можем да постигнем всичко и да се чувстваме значително по-стабилни и удовлетворени от живота си. За да постигнем всичко това не трябва да се подчиняваме на чужди интереси и желания, които са в наш ущърб, както и да пренебрегваме себе си в името на временното примирие и спокойствие, защото по този начин ние натрупваме допълнителни негативните емоции в съзнанието си, които на по-късен етап от живота ни започват да разклащат ''лодката'', олицетворяваща хармонията ни.
Човек трябва да отстоява себе си пред другите и никога да не потиска своите желания, защото ако го направи в съзнанието му мигновено ще се появят всички онези липси, които му пречат да се чувства свободен и щастлив. Всеки човек сам избира пътя, който да следва, но когато всичко в главата му е пълна каша, обикновено губи представа за реалността, както и бързо се отказва да гони тези жизненоважни елементи, като спокойствие, хармония и освободеност от всичко, което ни дърпа назад. Когато спрем да се борим и потиснем желанията си - нашата воля изчезва, като на нейно място идва самообвинението и онова тягостно усещане за различни видове емоционални и душевни липси.
