Връзка с емоционално непостоянен мъж

От всички големи културни дебати в нашето съвремие малко са тези, които си съперничат с дебата "Тузара срещу Ейдън". 

Дори да не сте запознати със "Сексът и градът" и двете големи любови на героинята му Кари Брадшоу, има вероятност да сте чували за тях. Може би сте запознати с тюркоазените пръстени на Ейдън, с вилата му в провинцията или с момента, в който помоли Кари да разтрие корема му, след като е ял твърде много пържено пиле. Ако сте Team Big, може би си спомняте за неговите градски палта, онази крещящо червена стена в спалнята му или начина, по който казваше "Качвай се, хлапе", както и ''abso-fucking-lutely''.

Решението дали сте в отбора на Ейдън или в отбора на Джон (а.к.а. Тузара) е неразделна част от "Сексът и градът" експириънса. Но то е и много повече от това, защото независимо кой път ще изберете, това ще говори много за вас самите. Може да обясни някои от романтичните ви избори, стила ви на привързаност и доколко сте травмирани от детството си. 

Дълго време развявах с гордост флага на отбора на Тузара. Разбира се, той невинаги е бил съвършен, но той се притече на помощ в Париж! Той беше сродната душа на Кари! Нейният човек! Сега обаче, поглеждайки назад, имам чувството, че може би съм направила грешен избор.
Както казах, дебатът "Биг срещу Ейдън" се отнася до много повече от един мъж срещу друг. Те представляват два архетипа на хетеросексуалната мъжественост. От едната страна имаме мълчаливия, арогантен и емоционално непостоянен тип, който обича романтичните жестове, но също така ще крие съществуването ви от майка си и ще ви се кара, че го смущавате на партита (Биг). От другата страна имаме чувствителния, грижовен и последователно мил тип, който ще ви обсипва с любов, ще преустрои целия ви апартамент сам, без чужда помощ и ще заведе приятелката ви в болница, когато вие не можете да го направите (Ейдън).

С други думи, единият от тях ще ви накара да се чувствате така, сякаш постоянно трябва да доказвате стойността си, а другият ще ви накара да се чудите защо изобщо сте го поставяли под въпрос. Следователно изборът не е само Биг или Ейдън. Изборът е тревога или сигурност. Несигурност или увереност. Защо тогава някой би избрал първото пред второто?

Ето тук нещата стават интересни. Попитайте всеки, който е изучавал теорията на привързаността и той ще ви каже, че има определени типове хора, които е по-вероятно да бъдат привлечени от нестабилни връзки, отколкото други. Може би те идват от разбити семейства или са преживели някакъв вид изоставяне или загуба в детството си. Каквото и да е било, то е оставило у тях някаква емоционална празнота. Такава, която може да бъде запълнена само от някой друг, и впоследствие ги поставя в състояние на вечен аутсорсинг на собствената им стойност и преследване на партньори, които ги нараняват, защото смятат, че това заслужават. 

Без да се впускам в псевдоаналитични разсъждения за измислени герои, това изглежда нещо като динамиката между Кари и Биг. Защото без значение колко пъти я е разочаровал, тя продължаваше да се придържа към идеята, че той е нейната "голяма любов", въпреки факта, че обективно той беше кофти партньор. В края на краищата това е човек, който решава да се премести в Париж, без да се посъветва с приятелката си. Човек, който настоява, че никога не е искал да се жени, а после се жени за някоя почти наполовина по-млада от него. Мъж, който изневерява на жена си в семейното им жилище. И нека не забравяме как остави Кари пред олтара.

''Престъпленията'' на Биг са колкото многобройни, толкова и нагли. Особено като ги сравниш с тези на Ейдън, чиито единствени грехове бяха, че носеше онези тюркоазени пръстени и обичаше Кари повече, отколкото тя можеше да приеме. Трябва да добавя, че като се има предвид обхватът на фенската маса на сериала, има хора, които твърдо вярват в обратното.

Хората от отбора на Тузара толерират неговото поведение в собствения си любовен живот и дори го романтизират. В началото на 20-те си години момичетата копнеят за връзка като тази на Кари и Биг. Такава, която е неистово страстна, непостоянна и мелодраматична. Ако не давате на емоционално недостъпните мъже това, което искат, върху вас лежи отговорността да направите всичко възможно, за да им покажете, че си заслужавате.

Има нещо съблазнително в динамиката на това някой да си тръгва и връща обратно, дори пристрастяващо. Защото колкото повече някой се отдръпва, толкова по-усилено трябва да се борите за вниманието му, а когато го получите, това ви възнаграждава още повече. Сякаш сте спечелили някакво извратено състезание. Ставате опиянени от тръпката на преследването, като гледате на лошото поведение като на препятствие, което трябва да преодолеете, защото това ще да направи връзката ви по-значима. Но преследването на тузарите извън екрана винаги ще завърши само със сълзи. А в това няма нищо романтично или вълнуващо. В повечето случаи е просто неприятно. И с лоши последици.