10 причини, поради които ни е трудно да простим и да забравим
''Слабият никога не може да прости. Прошката е атрибут на силния!'' – Махатма Ганди
Всеки човек в живота си бърка и прави някакви грешки, но само силните могат наистина да простят и да продължат напред пътя си, без да се поддават на отрицателните влияния на гнева и отмъщението. Понякога прошката може да изглежда много трудна и дори невъзможна, особено ако някой се е опитал да ни нарани до такава степен, че да не можем да превъзмогнем тази болка. Никой не ви казва, че винаги и на всеки трябва да прощавате, няма такова правило, въпреки това е важно да отбележим, че най-доброто, което можем да направим за себе си, е да простим, тъй като по този начин ще можем да се откъснем от омагьосания кръг, в който сме се оплели и давайки нашата прошка ще можем да изчистим пътя си напред за едни нови и по-положителни изживявания. Прошката е много важна за нашето духовно изцеление и равновесие, въпреки това понякога в съзнанието ни изникват някакви причини, които затрудняват този процес и ни пречат да простим на другия човек.
Днес решихме да разгледаме именно тези емоции, които ни пречат да преодолеем дадени събития и да простим, както на себе си, така и на тези, които са ни наранили.
1. Не сме убедени какво точно ни е разстроило и дали причината за нашето състояние не се крие в нещо съвсем различно.
Понякога може да сме твърдо убедени, че сме ядосани на някого за едно нещо, когато всъщност сме разстроени за нещо съвсем различно и това е причината споровете с този човек да нарастват във времето, вместо да се запитаме какво точно ни е вбесило и просто да го изчистим преди да е завладяло изцяло съзнанието ни.
2. Свързваме текущите събития с нараняващи сцени от нашето минало.
Когато някой прави нещо, което ни наранява, това може да предизвика по-стари и дълбоки болки в нас и дори без да го осъзнаваме можем да се включим в ефекта на ‘’снежната топка’’, който е известен още и като верижна реакция и процес, при който нещо расте с ускоряваща скорост, често чрез комбиниране на малки промени, точно както снежната топка събира още повече сняг по пътя си, докато се търкаля. В този случай ние несъзнателно наслояваме новата болка върху старата, докато не се изправим пред нещо твърде голямо и несломимо, за да простим и забравим. Тук единственият начин, по който можем да излезем от този омагьосан кръг, е да се опитаме да разделим миналите наранявания от настоящите, както и да спрем да пресъздаваме модели на болка, които ни поставят в положение да не можем да простим.
3. Не можем да понесем болката, която са ни причинили.
Прощаването на някого включва намирането на поне малко състрадание към друга страна и нейния избор. Това означава да си позволите да обработите и да излекувате болката, която действия ѝ са ви причинили, което не означава, че одобрявате стореното от нея, а означава, че искате да се освободите от болката си.
4. Страхуваме се, че ако простим на някого ще станем уязвими.
Чувството на гняв може да ви накара да се почувствате ‘’твърди’’ и може да бъде като броня, предпазваща ви от повече наранявания. Но ако не простим на някого ние ще продължаваме да въртим в съзнанието си тази болезнена ситуация, която ни е накарала да се почувстваме нещастни, докато тя самата не подкопае чувството ни за стойност, а това ще ни направи по-уязвими в бъдеще, затова е важно бързо да свалим тежестта от душата си и да се изчистим от гнева и омразата.
5. Обичаме да се самосъжаляваме.
Да не простим на някого ни позволява да се самосъжаляваме и да спечелим вниманието на другите хора, затова, което ни се е случило и което сме преживели. Това внимание може да бъде като наркотик, от който искаме повече, за да можем отново да се почувстваме желани и добре в кожата си. Прошката обаче изисква да можем да се освободим от болката ни, защото тя ни дава шанс да осъзнаем, че сме готови да продължим напред много по-силни и щастливи.
6. Не искаме да имаме никакъв контакт с човека, който ни е наранил.
Напълно нормално е да не искаме да се сблъскваме и да говорим с някой, който ни е причинил болка, но тук е важно да отбележим, че можем да простим без да се налага да търсим контакт с този човек. Прошката е за самите нас и за това как се чувстваме към нещо или някого, а не за другия, който ни е наранил.
7. Страхуваме се от емоциите, които могат да се надигнат, ако се опитаме да простим.
Прошката може да бъде подобна на процеса на скръб, пълен с възходи и падения, но потискането на тъгата и яростта може да има дългосрочни последици, с които още по-трудно да се справите. Така, че колкото по-рано позволите на чувствата ви да излязат навън, толкова по-рано ще се освободите от мрачните чувства, които обземат ума и душата ви, а това е важно, за да можете да продължите напред необезпокоявани от тъмни емоции и от лоши спомени, които да ви стопират в процеса на растеж и благополучие.
8. Не вярваме, че ако простим, човекът отсреща ще ни отвърне със същото.
Прошката не е гарантирана двупосочна улица и ако си мислим, че прощаваме на другия човек, заради самия него, това изобщо не е прошка, а по-скоро форма на контрол, която ни поставя на мястото на превъзходството, а не на мястото на състрадание, което истинската прошка изисква.
9. Не можем да простим на себе си.
Прощаването на другия човек обикновено включва поемане на отговорност за нашата част от случилото се, затова преди да тръгнем да прощаваме на другите първо трябва да простим на себе си. Когато простим на себе си за всички онези погрешни избори, които сме направили и които са ни наранили, ние вече ще сме готови да дадем тази прошка и на останалите, които са участвали в тези неприятни събития. Прошката трябва да бъде спонтанно решение, което идва вътре от нас и което е повлияно изцяло от желанието ни да се пречистим и освободим от негативните емоции и чувства.
10. Не сме готови да простим.
Когато не сме готови да дадем прошка, не трябва да се насилваме тъй като сърцето си има своето време, а когато не се чувстваме добре не трябва да се насилваме да изричаме неща, които не мислим и не усещаме вътрешно. В този момент единствено можем да се фокусираме върху начините да продължим напред и да бъдем добри към себе си, като оставим момента на прошка да дойде спонтанно.
