Как преживяното вчера контролира решенията ти утре

На пръв поглед всяко наше решение изглежда, като нещо напълно настоящо. Избираме, реагираме, действаме в момента и вярваме, че това е чиста воля. Но науката за човешкия мозък отдавна показва, че изборите ни рядко започват от нулата. Те започват от натрупаното.

В когнитивната психология е добре установено, че мозъкът не функционира, като пасивен архив, а като система за непрекъснато прогнозиране. Той използва минали преживявания за да ''предположи'' какво е най-вероятно да се случи и как трябва да реагираме. Това означава, че голяма част от решенията ни днес са базирани на модели, създадени вчера, миналата година или дори в ранното ни детство. Тези модели се формират, чрез повторение. Ако човек многократно е преживявал разочарование мозъкът започва да го използва, като ориентир за бъдещи ситуации. Ако е бил подкрепян и разбран, той създава различен тип очакване към света. Това не е мистика, а добре документиран механизъм на учене и памет, описан в изследванията върху условните реакции и емоционалната памет.

Интересното е, че този процес често остава извън съзнателния ни контрол. Ние не решаваме да се страхуваме или да се доверяваме по определен начин. По-скоро реагираме автоматично, базирано на това, което вече сме научили от собствения си опит. Именно затова понякога попадаме в сходни ситуации, дори когато смятаме, че сме направили нов избор. 

Съвременната невронаука обаче добавя важна перспектива. Благодарение на невропластичността мозъкът не е фиксиран в тези модели. Нови преживявания, съзнателна промяна на поведението и повторение на различни реакции могат постепенно да пренапишат тези вътрешни настройки.
Това прави настоящето не просто резултат от миналото, а и инструмент за промяна на бъдещето, но само ако човек започне да разпознава кога не избира напълно свободно и кога просто следва стар модел, създаден от отдавна преживени моменти.