Японски лечител и неговите съвети за дълголетие

Д-р Шигеаки Хинохара имал необикновен живот по много причини. Японският лекар и експерт по дълголетие живял до 105-годишна възраст.
Когато починал през 2017 г., Хинохара бил почетен председател на Международния университет „Свети Лука" и почетен президент на Международната болница „Свети Лука" в Токио.

Не се пенсионирайте. Но ако трябва, направете го много по-късно от 65-годишна възраст.

Средната възраст за пенсиониране, поне в САЩ, винаги задържа на равнище около 65 г. През последните години се наблюдава една тенденция хората да се пенсионират много по-рано, особено тези, които чувстват финансова независимост.
Но Хинохара гледал на нещата по различен начин. "Няма нужда да се пенсионирате, но ако се налага, направете го много по-късно от навършването на 65", казва той в интервю от 2009 г. за The Japan Times. 
„Настоящата възраст за пенсиониране беше определена на 65 преди половин век, когато средната продължителност на живота в Япония беше 68 години и само 125 японци бяха на възраст над 100 години.

Днес хората живеят много по-дълго. Продължителността на живота за САЩ през 2020 г. например е 78,93 години, което е увеличение с 0,08% спрямо 2019 г. Следователно, ние също трябва да се пенсионираме много по-късно в живота.
Хинохара със сигурност практикува това, което проповядва - до няколко месеца преди смъртта си, той продължава да лекува пациенти, пише книга и работи до 18 часа на ден.

Качете се по стълбите (и поддържайте теглото си под контрол).

Хинохара подчерта важността на редовните упражнения. 
„Тръгвам по две стълби наведнъж, за да раздвижа мускулите си".

Освен това Хинохара носил собствените си чанти с багаж и изнасял 150 лекции годишно, обикновено говорейки от 60 до 90 минути - всичко това беше за да остане силен.

Той също така посочва, че хората, които живеят изключително дълъг живот, имат нещо общо: те не са с наднормено тегло. Всъщност затлъстяването се счита за един от най-значимите рискови фактори за повишена заболеваемост и смъртност.

Диетата на Хинохара била спартанска: "За закуска пия кафе, чаша мляко и малко портокалов сок със супена лъжица зехтин." 
Проучванията установяват, че зехтинът предлага многобройни ползи за здравето, като поддържане на артериите чисти и намаляване на риска от сърдечни заболявания.

„Обядът е мляко и няколко бисквитки или нищо, когато съм твърде зает, за да ям. Никога не огладнявам, защото се фокусирам върху работата си. Вечерята е предимно зеленчуци, малко риба и ориз и два пъти седмично 100 грама постно месо."

Намерете цел, която ви държи заети.

Според Хинохара липсата на пълен график е сигурен начин да остареете по-бързо и да умрете по-рано. Важно е обаче не просто да останете заети, но и да бъдете активни в дейности, които да ви служат за целта. Логиката е, че човек може да е зает, но въпреки това да се чувства празен и бездействащ отвътре.

Джанит Кавагучи, журналист, който смята Хинохара за ментор, казва: „Той вярваше, че животът е свързан с приноса, затова имаше този невероятен стремеж да помага на хората, да се събужда рано сутрин и да прави нещо прекрасно за другите хора. Това е което го движеше напред."

„Прекрасно е да живееш дълго. До 60-годишна възраст е лесно да работиш за семейството си и да постигаш целите си. Но в последните години трябва да се стремим да допринасяме за обществото. От 65-годишна възраст работя като доброволец. Все още влагам всичко от себе си седем дни в седмицата и обичам всяка минута от това.", казва японският лекар в интервю.

Правилата са стресиращи - опитайте се да ги отпуснете.

Въпреки че той ясно насърчава упражненията и храненето като пътеки към по-дълъг и по-здравословен живот, Хинохара в същото време поддържа тезата, че не е нужно да сме обсебени от ограничаване на поведението си.

„Всички помним как като деца се забавлявахме и забравяхме да ядем или да спим. Вярвам, че можем да запазим това отношение като възрастни – най-добре е да не изморяваме тялото с твърде много правила."

Ричард Овъртън, един от най-старите оцелели ветерани от Втората световна война в Америка, най-вероятно щеше да се съгласи. Точно до смъртта си на 112-годишна възраст суперстолетникът пушеше пури, пиеше уиски и ядеше пържени храни и сладолед всеки ден. 
Хинохара може и да не е одобрил диетата на Овертън, но, за да бъдем честни, Овъртън приписва дълголетието си на поддържането на „живот без стрес и заетостта".

Не забравяйте, че лекарите не могат да излекуват всичко. 

Хинохара предупреждава не винаги да приемате сляпо съветите на лекаря. Когато се препоръчва тест или операция, съветва той, „попитайте дали лекарят би предложил неговият съпруг или деца да преминат през такава процедура".

Хинохара настоява, че науката сама по себе си не може да помогне на хората. „Това ни събира всички заедно, но болестта е индивидуална. Всеки човек е уникален и болестите са свързани със сърцето му", казва той. „За да познаваме болестта и да помагаме на хората, имаме нужда от либерални и визуални изкуства, а не само от медицински."

Всъщност Хинохара е допринесъл Свети Лука да се погрижи за основната нужда на пациентите: „Да се ​​забавляват". Болницата предоставя музикални, животински терапии и уроци по изкуство.

"Болката е мистериозна и да се забавляваш е най-добрият начин да я забравиш. Ако детето има зъбобол и започнете да играете заедно, то веднага забравя болката."

Намерете вдъхновение, радост и мир в изкуството.

Според The New York Times, към края на живота си Хинохара не можел да се храни, но отказал сонда за хранене. Той бил изписан и починал месеци по-късно у дома.
Вместо да се опитва да се бори със смъртта, Хинохара намерил мир чрез изкуството. Той приписва задоволството и възгледите си към живота на едно стихотворение на Робърт Браунинг, наречено „Abt Vogler" – особено тези редове:

"Никога няма да има изгубено добро! Каквото е било, ще живее както преди.
Злото е нищожно.
Това, което е било добро, ще бъде добро."

„Баща ми ми го четеше", спомня си Хинохара. „Това ни насърчава да правим голямо изкуство, а не малки драсканици. Пише да се опитаме да нарисуваме кръг, толкова огромен, че да няма начин да го завършим, докато сме живи. Всичко, което виждаме, е арка - останалото е извън нашия мироглед, но е там някъде, в далечината."