Защо отключваме гняв и депресии

''Животът е скъпоценен и няма място за гняв!'' – Фран Дрешър

Често пъти хората имат склонността да се чувстват неразбрани от обществото и дори изолирани - това е една от причините, които ги подтиква да се затворят в себе си и да изпаднат в дълбока депресия, но има и друга крайност, в която попадат и тя е свързана пряко с изблиците на гняв.

Голям процент от хората още от ранна детска възраст започват да чувстват нуждата да се сравняват с останалите и това води до една непрестанна надпревара, която с времето започва да отключва различни чувства в тях и когато не успяват да догонят своите идоли или образци на поведение, те инстинктивно започват да се затварят в себе си и да намразват околния свят.

Натрупаният гняв в тези хора често пъти се изразява под формата на хаплив сарказъм, а единствената цел е да накарат човека срещу себе си да се почувства неудобно.

Огромен процент от гневните хора се чувстват безпомощни и това е една от причините, поради които биват така критично настроени към заобикалящата ги среда, хората и въобще целият свят.

Депресията в повечето случаи е плод на някаква дълбока липса, примесена от чувството на тъга по любим човек. Чувството, че сме попаднали в едно безпомощно състояние се изразява в усещането, че навлизаме в една дълбока черна яма, която директно ни кара да игнорираме външния свят, а мислите, които започват да преминават през главата ни, са свързани единствено с чувството, че всичко е загубено, че животът е безкрайно несправедлив и тежък към нас и това положение никога няма да се промени.

Когато веднъж отключим подобни чувства в себе си, ние трудно успяваме да излезем от това състояние и дори цялото ни тяло и душа да крещи за помощ, трудно предприемаме сами инициативата да я потърсим.

Страхът от това другите да не разберат през какъв труден период преминаваме, е по-силен, отколкото желанието сами да си помогнем. Хората страдащи от депресии много трудно успяват да се преборят със своето вътрешно състояние и да потърсят навременна помощ, обикновено изчакват доста дълъг период от време, след което техният проблем започва да се задълбочава. 

Повечето хора отключват депресията, както и гневните си състояния, когато са усетили някаква силна липса или когато са се провалили по някакъв начин. Има хора, които просто се отдават на момента и дори да са изпитали някаква провал, те говорят за случващото се, споделят своите тревоги с близки хора и така постепенно това чувство на тъга отминава, докато хората страдащи от депресия директно се заключват в себе си и задълбочават още повече тези неприятни чувства.

Научно доказано, е, че състоянията на депресия и изблици на гняв се отключват по-често от по-чувствителните хора и от тези, които не успяват навреме да се преборят с неприятностите, като предпочитат да се затворят в себе си, без да споделят своите тревоги и чувства с най-близките си хора. 

Липсата на внимание, подкрепа и любов са част от причините, поради които хората отключват депресии или пък натрупват в себе си огромни количества гняв.

Всяка една депресия е плод на някакво усещане за загуба липса и неразбиране от околните.