Трябва да има място за още една Иман
От Нели Славова
"След определен период от време новата енергия, новите перспективи и новите гласове са от съществено значение. Даването на шанс на другите позволява на индустрията да продължи да се развива, вместо да стои на едно място."
Това казва Иман Хамам и аз донякъде съм съгласна с нея.
Повече себе си ли успокояваме като казваме, че няма незаменими хора? Не звучи ли малко това като любимо убежище на посредствеността, удобно оправдание, помагащо ни да преглътнем собствената си заменяемост?
Конвейерът за лица никога не спира. Разбира се, че ще се намери някой, който да заеме мястото ти. Има чакащи, готови да запълнят празнотата. Те са по-красиви, по-млади и с по-хубави тела.
Малко по-неудобната истината тук е, че докато функциите и ролите са заменяеми, присъствието не е. Можеш да замениш модела, но не и мащаба на неговата дисциплина. Можеш да смениш лицето на корицата, но не и аурата на жена, която отказва да бъде дефинирана от чуждия поглед.
Винаги ще има място за нова богиня. Винаги ще има глад за истински същества. Защото тронът на една икона никога не остава празен. Той чака следващата, достатъчно смела, за да го заслужи.
Единствено не ми хареса онзи момент с "даването на шанс". Кои сме ние, хората, чакащи на пешеходната пътека разрешение да преминем, за да даваме шансове? Всички сме подчинени на правила.
Хората даваме възможности.
Възможности да се докажеш. Възможности да изпъкнеш. Възможности да се провалиш. Възможности да обичаш. Възможност да си тръгнеш.
Даването на шанс е за безпомощните.
То носи в себе си онзи специфичен привкус на снизхождение, при който някой отгоре решава да бъде милостив към някой в неизгодна позиция долу. Когато "даваш шанс", ти заставаш в позицията на Бог, който подхвърля трохи на някой под него. Шансът е подаяние. Няма осем шанс-ове. Има един. Дори само това те изправя до стената.
Възможността от друга страна е пространство. Отваря се пред теб като поле за действие. Възможността не ти се "дава" като подарък или милостиня и често е доста страшно и тъмно. Тя е активна покана - доказвай се или изчезвай.
Египетско-мароканският модел споделя пред V MAGAZINE как новият сезон може да донесе презареждането, от което се нуждаем.
Открита и подписала договор още в ранните си тийнейджърски години, Иман Хамам се завръща на корицата на пролетния брой V159 (2026) на V MAGAZINE, облечена във втората колекция на Хайдер Акерман за Tom Ford. В сезон, доминиран от дизайнерски дебюти, фокусът на модата е прикован върху първите впечатления.
Усещането да пристъпиш в нещо, за което си работил години наред - е добре познато на Иман Хамам. Разсъждавайки върху паралелите между дизайнер, представящ дебютните си колекции, и модел, който прави първите си стъпки на подиума, тя казва: ''Има вълнение и страх едновременно. Но има и гордост – защото независимо от изхода, ти си достигнал момент, за който си се трудил упорито."
V: Коя е любимата ти част от пролетта? Имаш ли скъпи спомени, които свързваш с този сезон?
Иман Хамам: Пролетта винаги ми е изглеждала като презареждане. В нея има лекота – по-дълги дни, по-мек въздух и усещането, че всичко може да започне отначало. Напомня ми за растеж и възможности, както в личен, така и в професионален план. Някои от най-милите ми спомени са свързани с моменти от началото на кариерата ми именно през пролетта – първите ревюта, първите пътувания – когато всичко все още изглеждаше ново и изпълнено с вълнение.
V: Много от колекциите за пролет 2026 бяха дебютни за определени дизайнери, което отвори широк дебат за нуждата на модата от обновление. Как се чувстваш по повод последните творчески рокади в модните къщи?
ИХ: Мисля, че тези промени са едновременно необходими и вълнуващи. Модата се нуждае от обновление – това е част от естествения цикъл на креативността. След определен период новата енергия, новите перспективи и новите гласове са от съществено значение. Даването на шанс на другите позволява на индустрията да продължи да се развива, вместо да стои на едно място.
V: Какво те вълнува най-много в сегашното състояние на модната професия?
ИХ: Чувствам се дълбоко благодарна за всичко, което съм преживяла досега – както за успехите, така и за препятствията, които трябваше да преодолея. В същото време мисля, че бъдещето на модата изглежда светло. Новото поколение носи свежест и разнообразие и ми е любопитно да видя как индустрията ще се развие във време, в което изкуственият интелект и технологиите присъстват все повече. Това е момент на преход, а такива моменти винаги са интересни.
V: Дебютната колекция на един дизайнер често е заявяване на идентичност. Спомняш ли си какво искаше да каже за теб твоят първи голям сезон? Как се справи лично ти с напрежението да бъдеш ''представена" на индустрията?
ИХ: По време на първия ми голям сезон бях изцяло фокусирана върху самата работа – да се уча, да присъствам и да се ориентирам в индустрията. Дори не си позволявах да мисля за това как ме възприемат околните. Всичко се свеждаше до дисциплина, постоянство и това да остана здраво стъпила на земята. В известен смисъл този фокус ми помогна да се справя с напрежението, защото не се опитвах да се дефинирам – просто си вършех работата.
V: Какви според теб са паралелите между първото излизане на модел на подиума и дизайнер, представящ първата си колекция?
ИХ: И двата момента носят невероятна уязвимост. Излагаш се на показ за първи път, знаейки, че ще бъдеш видян, критикуван и интерпретиран. Има вълнение и страх едновременно. Но има и гордост – защото независимо от резултата, ти си достигнал момент, за който си работил здраво.
V: Чувствала ли си някога, че израстваш успоредно с дизайнер, който тепърва започва модната си кариера?
ИХ: Да, и това е едно от най-възнаграждаващите преживявания. Винаги съм обичала модата и изкуството, още като дете, и макар да съм имала щастието да работя с иконични дизайнери, винаги съм била привличана от изгряващите таланти. Да подкрепиш някого, да повярваш в неговата визия и да наблюдаваш как израства, е наистина специално. Красиво е да бъдеш свидетел на такава еволюция.
V: Има ли дизайнери от съвременния моден пейзаж, с чиято работа се чувстваш особено свързана?
ИХ: За мен визията на Матийо Блази е интересна и вдъхновяваща. Първата му колекция се усети като глътка свеж въздух – поетична, модерна и замисляща. Освен че е талантлив, той е и един от най-добрите и искрени хора, с които съм работила, което прави творческата връзка още по-специална.
Източник: V MAGAZINE
