Saint Valentino

Остава загадка дали италианският дизайнер Валентино е човек или полу-бог. Ако съдим по божествените му творения той определено е второто. Съдейки по земното му и неподправено излъчване обаче той си е обикновено човешко същество.

Валентино Гаравани (Valentino Garavani) или просто Валентино (Valentino) поставя началото на своята империя през 1959 г. Модната му къща жъне успех от самото начало и е наричана „maison de couture“ (имение на couture-а. Couture от френски език означава „висша мода“  – създаване на изключително фини и качествени дрехи по поръчка на и специално за клиента). Но голямата слава за дизайнера идва след интернационалния му дебют на подиума през 1962. След невероятното модно шоу, което той представя във флорентинския Palazzo Pitti, Валентино е обявен за повелител на италианския couture. Негови клиенти, а и лични приятели,стават едни от най-заможните и прочути личности на 20 век. Между тях са Jacqueline Kennedy Onassis, Elizabeth Taylor, Audrey Hepburn, Sophia Loren,  Gwyneth Paltrow, Julia Roberts и много други.

Валентино се превръща в истинска знаменитост. Получава най-високите отличия в модата. Създава стотици поръчкови модни творения, с които пише историята на couture-а на 20 век. С помощта на таланта си, както и на бизнес партньора си Giancarlo Giammetti, Валентино построява могъща империя, която включва няколко различни модни линии: Valentino, ValentinoGaravani, Valentino Roma и R.E.D. Valentino.

През 1998 г. италиански конгломерат изкупува компанията за „скромните“ 300 милиона долара. Валентино се оттегля официално от модната сцена през 2008 г. с бляскаво шоу в Париж, което събира последните му couture произведения, представени от модели като Eva Herzigova, Naomi Campbell, Claudia Schiffer, Karolina Kurkova и Karen Mulder. Дизайнерът напуска модния свят като истинска знаменитост, с куп прочути приятели и няколко милиона в джоба.

Цялата история на империята на Валентино, както и 138 от най-известните му ръчно изработени модели могат да се видят в изложбата Valentino: Master of Couture. Изложбата е създадена по случай 50-ия юбилей на Валентино като майстор на висшата мода и показва творчеството му по начин, по който не е било показвано никога до сега. Екипът куратори – Alistair O’Neill, Patrick Kinmonth и Antonio Monfreda решава да я раздели на три главни части, представени в пет зали: Valentino, TheCatwalk, и The Atelier and les petits mains.

Първата зала въвежда в бляскавия свят на Valentino. Тук са показани покани за модни ревюта, които дизайнерът е изпращал до различни известни личности, снимки на звездни, облечени в модели на Валентино, скици и лични фотографии от архива му. Върху огромното бяло цвете на една от стените на залата се прожектират десени, материи и цветове, които са запазена марка на Валентино. Това интересно кураторско решение не остава незабелязано от посетителите. То дори донякъде отвлича вниманието от есенцията на залата - архивните материали. И все пак си остава впечатляващо.

За втората част на експозицията – The Catwalk, кураторите трансформират галериите на Somerset House в бляскав моден подиум. Тук ролите за разменени. Посетителите се превръщат в модели, които се разхождат по дългия 60 метра подиум, за да се насладят на „зрителите“, които до един са облечени във Valentino Couture. На теория това кураторско решение звучи доста добре, но на практика не е така сполучливо. Единственият начин да видиш модните шедьоври от близо е да чакаш на дълга опашка, която се придвижва изнервящо бавно.

Ако се запасиш с достатъчно време и търпение ще имаш възможността да се насладиш на изтънчени ръчно изработени модели, за чието създаване са били нужни седмици, дори месеци. Разходката по подиума проследява творчеството на Валентино от 50-те години на миналия век до днес. Ефирни дълги вечерни тоалети, елегантни костюми с панталони, свежи къси поли и рокли, пелерини и роби с мотиви от Ориента. Всички те повеждат на вълнуващо модното пътешествие.

Повечето от изложените дрехи са изработени специално за известни личности: холивудски знаменитости, първи дами, принцеси. Показана е например прочутата рокля в черно и бяло, която Julia Roberts носи на наградите Оскар през 2001 г. Може да бъде видяна още роклята, с която Jackie Onassis се омъжва за Aristotle Onassis през 1968. Специално внимание е отделено на изключителната сватбена рокля на принцеса Marie-Chantal. В затъмнена стая и облян в лъч светлина - така е представен моделът, за чието създаване са били нужни четири месеца и няколко стотин метра коприна и дантела, инкрустирана с висококачествени перли.

Тежка завеса от тонове плат в светъл червен цвят ни въвежда в последната зала - The Atelier and les petits mains. Точно този червен цвят - valentino red, се превръща в запазена марка на дизайнера. Тук експозицията пресъздава ателието на италианеца и позволява на любителите на модата да надникнат зад кулисите на неговото съвършенство и да разкрият малките му тайни. Майсторството, с което той владее техниките на couture-а, са показани чрез серия от филми и мостри от плат.

За последната страст на Валентино - неговият виртуален музей, кураторите на изложбата са отделили цяла зала. Тук посетителите научават повече за интерактивния проект на империята Valentino чрез филм. И ти можеш да се възползваш от него, ако нямаш възможност да се разходиш до Лондон.

Изглежда Валентино е изчезващ вид. Като последният жив майстор на couture-а, той има на какво да научи младото поколение дизайнери. Валентино остава верен на традициите на couture-а от онези времена, в които самият той е учил модния занаят. Тогава, когато модата е била създавана за отделния индивид и съобразявана с неговата личност, а не произвеждана като продукт на масовия пазар както днес.

Валентино не просто създава мода, а истински произведения на изкуството. Изтънчена, елегантна по един универсален, класически начин и именно за това вечно модерна – такава е модата на Валентино. Той носи в себе си най-доброто от двата свята – онзи горе и този тук долу. Божественият му талант и „нечовешки“ усет за модел, кройка, плат, цвят са хитро замаскирани зад една съвсем земна обвивка на човек, който не се притеснява от леко натрапчивия си типично италиански акцент, нито от това да се усмихва по много. И именно в това се крие магията на Валентино.

Снимки: http://www.somersethouse.org.uk, http://www.wallpaper.com/, http://artwednesday.com/, http://www.vogue.co.uk/