Първата Met Gala на Пам

Памела Андерсън продължи своя паметен ренесанс на червения килим на Met Gala 2024, отбелязвайки първия път, в който присъства на годишната гала вечер на Института по костюмите към Музея на изкуствата "Метрополитън".

Този път Памела малко наруши правилото си за ''без грим'' и се появи с красив блясък, за който се погрижи гримьорът Пат Макграт.

Музата на 90-те години, автор и активист пренесе своя стил без усилия на стъпалата на емблематичната Мет Гала на 6 май, облечена в зашеметяваща рокля Oscar de la Renta с украса за глава от изкуствена кожа на Ноел Стюарт. Ефирната ѝ рокля имаше набран корсаж, пола и драматичен шлейф.

Блестящите ѝ бижута Pandora придадоха допълнителна елегантност на визията. Андерсън, която е посланик на Pandora, допълни визията си с розови и бели лабораторно отгледани диаманти, съдържащи близо 200 карата, отбелязвайки дебюта на Pandora с розови диаманти. Огърлицата ѝ беше истинската звезда, тъй като двойната верижка се спускаше по гърба ѝ. За прическата на Памела, допълнена с детайли от пера, заслуга има фризьорът Орландо Пита.

Дрескодът на тазгодишното събитие е под надслов "Градината на времето".

В понеделник, 6 май, съпредседателите на Met Gala 2024 Бад Бъни, Крис Хемсуърт, Дженифър Лопес, Зендая и Анна Уинтур от Voguе посрещнаха гостите в музея ''Метрополитън'' на изложба, озаглавена "Спящи красавици: Събуждане на модата". Изложбата няма нищо общо с Братя Грим или Дисни, а по-скоро с честването на дрехите и модата, които са толкова крехки, че не могат да бъдат облечени никога повече - и затова са ''спящи красавици'' в скрупульозните архиви на Института по костюми. В тази аналогия можем да считаме, че кураторът, отговарящ за Института за костюми, Андрю Болтън, е принцът, който събужда тези модни икони за празника.

По данни на Музея на изкуствата ''Метрополитън'' на изложбата беше представена разнообразна мода, датираща от 17-ти век, от боди от елизабетинската епоха, което въплъщава красотата на природния свят, неговата крехкост и неизбежното му разпадане. По-съвременни, не толкова деликатни елементи, пропити от същия дух като модата от прожекторите, бяха показани заедно с тях и разделени на три подтеми: Земя, море и небе.
Втората част от тълкуването на тазгодишния дрескод на "Градината на времето" е да разберем малко повече за неговото вдъхновение: едноименния разказ, написан от Джеймс Балард през 1962 г. Авторът е може би най-известен с романа си "Империята на слънцето", който е адаптиран във филм от Стивън Спилбърг, но той е бил и сътрудник на Vogue. През 1977 г. британският Vogue публикува есето му "Бъдещето на бъдещето", което сякаш предвещава клопките на социалните медии.

"Градината на времето" разказва за граф Аксел и съпругата му в тяхната утопия на уединение, изкуство и красота. Те живеят в паладианска вила с тераса, от която се открива гледка към градина от кристални цветя с полупрозрачни листа, блестящи стъбла, подобни на стъкло, и кристали в основата на всеки цвят. Граф Аксел се занимава с редки ръкописи, а съпругата му свири на клавестин Бах и Моцарт. Въпреки че, както в цялото творчество на Балард (Балард, според съвременните речници, е започнал да олицетворява антиутопичната модерност, мрачните изкуствени пейзажи и психологическите последици от технологичното, социалното или екологичното развитие), в техния рай има антиутопичен елемент; да се държиш за него е като да се опитваш да запазиш всяка песъчинка от шепа пясък непокътната в дланта си.

Заплахата за мирното съществуване на двойката се появява под формата на армия на хоризонта. Когато тя се приближава, граф Аксел вижда по-ясно тази "огромна тълпа от хора, мъже и жени, примесена с няколко войници". В стремежа си да обърне настъплението на тази "огромна тълпа", той връща времето назад, като откъсва цветове от най-изящното растение в градината - цветята на времето. Скоро и последното цвете е откъснато и тълпата нахлува в имота. Вилата е в руини, а от графа и графинята остават само две статуи, които "гледат към територията" иззад храсти с тръни.

"Градината на времето" е подходящ, но ироничен избор за тема на най-пищното тържество през годината. Подходяща е, защото Met Gala празнува съвременните еквиваленти на аристократите във време на широко разпространен социален гняв към елита. Иронична е, защото препратката подсказва, че гостите и домакините може би са обречени. Симпатиите на "Градината на времето" сякаш са насочени към графа и графинята. И все пак Балард подхвърля намеци, че прекрасното им съществуване може да се окаже безсмислено. Когато граф Аксел слага ръка на кръста на съпругата си, той осъзнава, че "не я е прегръщал от няколко години".

И накрая, има и по-широка концепция на самата изложба: отминалата мода, мимолетната красота, която заслужава нашето внимание.