Памела Андерсън: нищо по-малко от респект
От Нели Славова
Като тийнейджърка много харесвах Памела Андерсън. Тогава бяха времената на Baywatch, а по-късно и VIP.
В Спасители на плажа имаше и други красиви жени, като Ясмин Блийт, Никол Егърт, Кармен Електра, Брук Бърнс, но те нямаха съдбата на Памела, нито магнетизма ù.
Памела стана изключително популярна в цял свят и беше лице на кориците на повечето списания. Ако и тогава съществуваха социални мрежи - вкупом щяха да говорят за нея.
Веднъж я видях като корица и в някогашния Хай Клуб, купих си го и с нетърпение започнах да чета нейната откъслечна история. В списанието открих и неин плакат в цял ръст - без да се чудя го запелих с тиксо на вратата на стаята си.
По-късно мястото на вратата беше заето от Red Hot Chili Peppers, но никой не можеше да отлепи тиксото от сърцето ми.
Дори не знаех защо харесвам Памела.
Тя отъждествяваше образа на т.нар. bimbo момиче, а аз никога не съм се свързвала с този образ.
Каквото и да правеше, дори когато започна да се занимава със защита на правата на животните и основа своя фондация, водещите на предавания изместваха фокуса и насочваха интервюто за нейната външност, гърди и визия, и темите автоматично ставаха повърхностни.
Като че ли на обществеността ù беше удобен този несериозен имидж, на жена, която няма собствена сила и характер. Памела беше възприемана като секс бомбата, секс символа, момичето от страниците на Плейбой и нищо повече.
Всичко това се затвърждава още веднъж с разпространението на секс запис, в който тя и бившият ù съпруг Томи Лий са интимни по време на лятната им почивка, явяваща се и меден месец.
През времето, в което са били двойка, лудо влюбени, диви и с вулканични същности, двамата си правят записи, когато са интимни. Нима има нещо нередно в това?
Въпросните записи се съхранявали в къщата им, в специален сейф, където се държали и други ценности на семейството.
Неизвестен извършител ги откраднал от сейфа, сглобил записите в едно общо видео, което впоследствие било разпространено из целия свят.
На Памела се гледало като на продукт, стока, вече не е атрактивното бимбо, а момичето, чиито записи всеки може да гледа и доволно да мастурбира.
Нали правите разлика между това доброволно да се снимаш полу гола или чисто гола в еротична фотосесия за списание, представляващи твоя работа и труд, за които получаваш възнаграждение и от другата страна имаме откраднати лични твои секс записи, на които си интимна със съпруга си, крадецът не е хванат, съответно не е понесъл наказание, записите може да ги види всеки ходещ на два крака, а ти, освен че няма да получиш и стотинка от тази история, ще си носиш срама за цял живот.
Здрава си е разликата, нали?
Да прибавим към картината и още една разлика.
След този скандал кариерата на Памела приключи. Потъна в нищото. И да бъде гост в някое предаване - вече темата се знае предварително - секс записа.
Историята рефлектира и върху брака им с Томи, но неговата кариера не беше съсипана, нито свършена, напротив, при мъжа размера на психологичните щети не е същия.
Вече имат две малки деца, напрежението между тях расте, папараците не спират да ги преследват, крият се дори сред короните на дърветата пред къщата им, за да ги уловят в някакъв миг, текат съдебни процеси за записа, следва развод.
Животът на Памела се променя драстично.
И когато си мисли, че вероятно е превъзмогнала болката, загърбила е тази уродлива вълна, медиите са сложили край на историята - идва нова катастрофа, при това без някой да поиска мнението, одобрението и позволението ѝ - сериал на Hulu ''Pam and Tommy'' базиран на връзката им с Томи Лий и слагане отново на масата темата със секс касетата.
Но може би трябва да сме благодарни на този сериал, защото документаният филм ''Pamela, a love story'' идва не точно като отговор, а като честно и дълбоко човешко обяснение на една жена, която категорично не е жертва, нито пораженец, още по-малко някой, който трябва да му бъде протегната ръка за спасение. Памела няма от какво да бъде спасявана. Тя е професионален боец, a badass, който има учебник по оцеляване. Може би не вашето, не моето, не най-доброто или най-красивото оцеляване, но поне такова, което е най-правилното за нея и което я е научило как да води битките си, а те не са били малко.
В документалния филм разбрах защо харесвам Памела. Научих, че в детството си е минала през малтретиране, че родителите ѝ не са имали лесни отношения, че е била изнасилена и че това същото момиче е намерило своя начин да работи, с мечтата да купи къща на родителите си, живи и до днес. Научих, че това е изненадващо добър портрет на една чиста и щедра душа, която наред с всичко се е справила и отлично като майка, отгледала такива прекрасни момчета, които са нейна скала, награда, морална подкрепа и приятели. Научих, че е покорила сцената на Бродуей в емблематичния мюзикъл ''Чикаго'' с изпълнението си като Рокси Харт.
Научих, че това е една автентична жена, която заслужава моето уважение, защото е минала през всички тези препятствия, при това дяволски добре съхранила духа си, както и физическата си форма. Липсата на грим, специална светлина и домашния стил на облекло не е акцент към филма, а още едно допълнение към ''Ето ме - такава, каквато съм, нямам какво да крия. А това, което ще чуете - е пътят на моята история с моите думи.''
