Оливие Рустеин: ''Обичам силата на жените и факта, че тя е над тази на мъжете''
От Нели Славова
Оливие, каква роля играе сексът в творческия ви процес като моден дизайнер?
- Сексът е определящ в работата ми. При него няма граници и ограничения. Готиното в секса, е, че всичко е свързано с някаква фантазия. Когато създавам дрехи за някое момиче, в съзнанието си винаги мисля за това какво бих искал, ако бях на нейно място, или дали бих искал да правя секс с нея. Играя различни роли в тази област и някак си ми харесва.
Лесно ли ви е да си се представяте като момиче?
- В интерес на истината, понякога отивам твърде далеч. След първото ми шоу някой ме попита: "С тази рокля може ли да се прави секс на първата среща?'' А аз отговорих, че не може, защото роклята е колкото сложна, толкова и тежка. Когато носиш Balmain, не можеш да правиш секс толкова бързо, въпреки че всички мислят така.
Както казахте, сексът често е свързан повече с фантазията.
- Да, моят начин да виждам секса е наистина различен. В края на краищата роклята е по-скоро причината, поради която правите секс. Моите модели са войници, те са като големи бойци. Като лъвици тръгнали на сафари. Щом влязат в някой клуб, ще търсят мъжа в средата на тълпата. Обичам силата на жените и факта, че тя е над тази на мъжете. Мисля, че това е нещото, което ме вълнува в моята жена. Тя е по-силна от мъжа, като раменете и структурата на дрехите.
Кое е най-сексуалното нещо, което една жена може да носи според вас?
- Най-много обичам момичета с панталони и в гащеризони. Жените могат да бъдат секси и когато изглеждат леко момчешки. Намирам го за привлекателно.
По-лесно ли е да изразиш секса в женски дрехи, отколкото в мъжки?
- Когато скицирам за себе си, можете да видите моите граници и ограничения, защото очевидно имам много ограничения в секса... Това интервю вече прилича на терапевтичен сеанс! (Смее се.) Когато скицирам за жена, всичко е свързано с фантазията, но когато скицирам за мъже, всъщност скицирам за себе си и има много повече резерви. Тогава се чувствам по-притеснен, пък и аз съм си срамежлив човек.
Звучи сякаш имате доста личен подход към модата.
- Занимавам се с мода, защото искам да изразя нещо. За всеки дизайнер създаването на колекция е като терапия. Така че, когато една колекция е напълно мрачна, някак тъжна или измъчена, можете да си представите, че дизайнерът очевидно е такъв в реалния живот, защото това е състоянието на духа му в момента. Но няма нищо по-хубаво от това да направиш колекция и да бъдеш верен на себе си.
И мисля, че в това се крие успехът на дадена колекция, когато тя е автентична и не се опитваш да подражаваш на друг.
Трудно ли ви беше да се научите да се доверявате на собственото си мнение?
- Първото представяне беше най-стресиращото в живота ми, защото не знаех какво да очаквам. На първото си шоу бях като малко дете, все още играещо си с куклите. Вълнувах се и крещях: "О, Боже мой, ще правя модно ревю, ще правя модно ревю!". Едва след като осъзнаеш какво представлява бизнесът, осъзнаваш какво е важно в него и се уверяваш, че ще задържиш клиентите си и ще развиеш компанията.
Бяхте само на 25 години, когато станахте творчески директор на Balmain - с което се превърнахте и в най-младия дизайнер, оглавил парижка модна къща, откакто Ив Сен Лоран стана главен дизайнер на Christian Dior през 1957 г. - и повечето хора в екипа ви също са доста млади. Младостта важна ли е за творчеството ви?
- Да! Смятам, че именно младостта ми помага да творя и да бъда това, което съм днес, и визията ми се дължи пак на младостта. Каквото и да правя, го правя като дете, което открива нещо за първи път.
Това, че съм млад, ми помага да търся повече и да не се застоявам в една концепция. На младини, майка ми е имала рак и не е можела да има собствени деца, затова ме е осиновила от сиропиталище, когато съм бил на една годинка. Вярвам, че всичко е възможно, стига да повярваш в себе си. Цял живот правя това, което искам. Например не завърших училище, защото не ми харесваше. Придържам се към философията да правиш това, което искаш, без да ти пука какво ще кажат хората.
Тази нагласа трябва да е съпроводена и с доста трудности.
- Разбира се, родителите ми отрязаха всичките ми пари. Тяхната мечта за мен беше различна - искаха да стана адвокат. Финансираха ми юридическото образование, от което се отказах. Попитаха ме какво възнамерявам да правя с живота си, а аз им отвърнах, че просто ги напускам. Но аз не напуснах само тях, а и страната си. Идеята ми беше да отида в Италия и да науча италиански.
И получи ли се?
- В Италия беше наистина много трудно. Спомням си, че когато исках да покажа книгата си на Донатела Версаче, беше шибано студено време и нямах пари за хотел, така че се наложи да спя при един мой приятел, който посред нощ се опита да ме насили. Когато си млад, попадаш в какви ли не ситуации, но трябва да се бориш, няма как. Работих като танцьор в един клуб, за да изкарам малко пари.
Понякога, за да получиш това, което искаш, трябва да имаш наистина силно минало, за да си сигурен, че ще се превърнеш във воин, който не се страхува от тъмното.
