Декемврийският брой на Vogue Гърция чества легендарната Мария Калас
От Нели Славова
Едно емблематично сопрано на ХХ век, La Divina, както е предопределено да бъде известна Мария Калас в историята, промени операта с артистичния си принос. Тъй като на 2 декември се навършват 100 години от рождението ѝ, Vogue Гърция, който стартира в неделя, 26 ноември, я почита, като ѝ посвещава цял брой, изследвайки емблематичния ѝ стил и знакови изпълнения, срещайки се с жените, които са я представяли по света.
Концептуалният творец Марина Абрамович е една от тях в спектакъла "7-те смъртни случая на Мария Калас", тъй като смята, че се идентифицира с нея.
"Аз играя душата ѝ, а не гласа ѝ. Истината е, че се почувствах по-близка до Калас, когато вторият ми съпруг Паоло Каневари ме напусна. Бях ужасно наранена. Не можех да се храня и да спя. Приятелите ми в един момент се възмутиха от мен, не можеха да ме търпят повече. И аз самата бях втрещена от себе си, от безкрайната болка. Така наистина можех да вляза в обувките на Калас и да разбера защо е започнала да запада толкова много, как е достигнала до упадък. Тя умря, защото не искаше да живее повече. И отново работата ми ме спаси", описва тя в декемврийския Vogue Гърция.
За Мария Нафплиоту майсторският клас през 2018 г. е знаково представление за нейния път, в което тя има възможност да открие най-скритите страни на Мария Калас.
"Срещнах човек с разбито сърце в буквалния смисъл на думата, с огромна вътрешна самота и мрак", обяснява тя.
Когато Майкъл Какоянис предложил на Катя Дандулакис да поставят "Майсторски клас" на Терънс Макнали, тя веднага приела, дори преди да е прочела пиесата, и в крайна сметка била завладяна от нея. "Калас стигаше до мозъка на живота, всмукваше го, независимо дали става дума за собствения ѝ живот или за изкуството ѝ. Музиката няма националност, в това е нейната сила, и когато чрез нея можеш да предадеш на света вечните чувства, тогава си постигнал голямото добро - никой не е сам и всеки, без значение голям, малък, силен, властен, безсилен, сме ние тези, които трябва да обичаме, за да продължим да живеем", отговаря тя в декемврийския брой.
През последните години Моника Белучи върви редом с Мария Калас чрез театралния спектакъл "Maria Callas: Lettres & mémoires" и едноименния документален филм. В този брой тя си спомня за историческата сцена на Театър "Херодос Атик", където през септември 2021 г. изнася концерт под съпровода на Камерата. "За мен беше огромна чест да свиря там, пред публика от 4000 души, с оркестър, ръководен от изключителния Джордж Петру, под открито небе, с луната, която ни гледаше отгоре."
Вкарвайки два пъти живот в театралната и филмовата Калас, Фани Ардан има чувството, че живее два живота: своя собствен и този на дивата.
''Това, което обичам в Мария Калас, е именно завършеният, цялостен артист, който търси, предлага, работи, започва отново, който поставя работата си над всичко друго, който губи и печели, смел, скромен и независим човек."
Декемврийският брой на Vogue Гърция се потапя и в емблематичния стил на La Divina - от кожени палта и силови костюми до флорални рокли и забележителни бижута.
