Амбър Валета: ''Аз съм човешко същество и е нормално да съм несъвършена"
От Нели Славова
Американският модел от корицата на Vogue Испания разговаря с Александра Лорес за връзката си с природата - и как тя ѝ е помогнала да остарее - за значението на създаването на устойчив гардероб и за плановете ѝ за бъдещето.
Преди да навърши 18 години, Амбър Валета разменя дома си сред природата за асфалта на големия град. Две години по-късно, след пикси прическа, която я превръща в един от топмоделите на момента, тя подписва първата си корица с Vogue USA. Поглеждайки назад, изглежда, че главната ѝ заслуга е била да не пренебрегва корените си, да ги запази винаги присъстващи, въпреки дефилетата по целия свят, блясъка на несравнимия успех и онова чувство за непобедимост, което се появява, когато всичко е ново и нещата вървят добре.
"Израснах в Оклахома, заобиколена от провинцията", казва моделът за щата, в който се премества, когато е съвсем малка. "Прекарвах летата с братовчедите си, играех навън и измислях въображаеми игри и истории. Гледахме телевизия само вечер с баба и дядо", спомня си тя.
"Чувствам се голяма късметлийка, че съм се родила във време, когато природата можеше да бъде мой възпитател: тя ме караше да се чувствам в безопасност, тя беше всичко за мен".
Тук се усеща една стабилна увереност, която тя демонстрира всеки път, когато имиджът ѝ е подложен на проверка. "Аз съм човешко същество и е нормално да съм несъвършена", казва тя без колебание. Същата увереност, която ѝ дава нужната сила, за да достигне модния Олимп, остарявайки без комплекси пред камерите.
Валета разбира, че ние само минаваме оттук, че сме гости в една страна, в която сме имали щастието да останем за известно време. Цялата ѝ реч се върти около връзката между човека и природата, без да забравя спешната нужда от грижа и възстановяване на околната среда, която е ужасно увредена. "В крайна сметка ще се самоубием, ще се нараним, няма да можем да живеем свързани с това, което сме, с природния свят", предупреждава моделът, като същевременно изразява съжаление, че социалните мрежи са обсадили всеки аспект от ежедневието ни, пречейки ни да живеем в момента.
"Нямам религия, но се отнасям много сериозно към духовната си практика: опитвам се да бъда с отворено сърце, без да съдя никого, винаги вземам предвид другите гледни точки. Не съм съвършена, но искам да присъствам и да помагам на другите", изповядва тя.
Защото смята, че една от основните съвременни злини е да сме в състояние на летаргия, винаги да мислим за това какво следва; да сме обсебени от успеха и откъснати от природата и всичко, което ни заобикаля. Ситуация, която ни води стремглаво към нещастието. "Социалните медии трябва да бъдат придружени с предупреждение, както цигарите или алкохола: те представляват голям риск от тормоз или дисморфия; от психични заболявания. Ако хората прекарваха повече време на улицата или в парка, вместо да се взират в компютъра или да гледат мобилните си телефони, случаите на депресия и тревожност щяха да бъдат по-малко. Всеки е затънал до шия в тревоги", отбелязва Амбър.
Но въпреки връзката си с мистичната страна на съществуването, Валета не се отказва от това, което разбира като "модерен свят" и неговите блага. "Можем да се занимаваме с мода, изкуство, кино, музика, бизнес, но трябва да преосмислим всичко. Индустрията се е променила по положителен и отрицателен начин. Сега тя е десет пъти по-голяма, отколкото беше преди, и това означава много по-голямо въздействие по отношение на устойчивостта и околната среда. Означава също така, че има много повече печалби и две марки, които контролират всичко. Вълнуващото е, че хора от различен пол; с различно тегло, с различен ръст, на различна възраст, за първи път имат възможност да бъдат част от това. Това е представяне, което е по-близко до реалността на света, въпреки че истинското предизвикателство все още е нашият начин на потребление", казва Валета.
"Обичам винтидж панталоните Levi's, старите си блузи... Обичам саката, блейзерите, които имам от години. Мисля, че е важно да се инвестира в добре изработени неща, които ще издържат вечно. Имам дрехи, които не нося много, защото са специални, но не се отървавам от тях, защото ги обичам и знам, че ще ги нося в някакъв момент. Не вярвам в купуването и изхвърлянето, защото съм наясно какво се влага в изработването на една дреха: природни ресурси, енергия, човешки труд", казва Валета, която се обявява за фен на емблематични марки като Alaïa, Stella McCartney или Chloé, но не пренебрегва и новопоявили се марки като Conner Ives.
"Вярвам в препродажбата, повторната употреба и използването на въображението, за да превърна една рокля в мини пола. Трябва да потребяваме в съответствие с нашите ценности и да създаваме устойчив гардероб.''
В края на краищата модата е творческа индустрия, която може да бъде вдъхновяваща и да разказва неща за нас ежедневно.
"Нуждаем се от красота в света, независимо дали е естествена или създадена от човека, като архитектурата, защото сме творци сами по себе си."
Проблемът възниква винаги, когато се нарушават правата на работниците или когато по-богатите страни експроприират суровини от други територии, които в резултат на това стават по-бедни и са изправени пред по-голямо въздействие върху околната среда. "Ние опустошихме и унищожихме земите на коренното население и на глобалния юг и сега те плащат цената, като трябва да мигрират, страдат от засилено разпространение на болести, сблъскват се със замърсяване... Това е смазващ дисбаланс на властта и богатството", развива тезата си Амбър, която като дете е видяла как майка ѝ протестира, за да спре изграждането на атомна електроцентрала на място, населено с индианци. "Залогът беше не само здравето и благосъстоянието на хората и планетата, но и свещената земя на първите хора, дошли тук", добавя тя.
През следващите пет до десет години моделът възнамерява да бъде част от промяната в екологично отношение.
"Не знам къде ще ме отведе това, но знам, че трябва да действам. Не искам един ден да се обърна назад и да съжалявам, че не съм направила повече".
Във вече дългата си кариера Амбър се е пробвала и в киното, работейки с режисьори като Робърт Земекис. Сред любимите ѝ режисьори са братя Коен, Дейвид Линч и Мартин Скорсезе, но ако има режисьор, на когото е страстен почитател, това е испанецът Педро Алмодовар.
"Той трябва да ме наеме, дори за малка роля - епизодична или каквато и да е друга. Бих го накарала да се гордее с мен като дам всичко от себе си."
