Клаудия Шифър: икона, издържала проверката на времето
Клаудия Шифър е едно от най-разпознаваемите лица в модната индустрия, с над 1000 корици на списания зад гърба си.
"Уникалното при Клаудия Шифър е, че тя винаги е била Клаудия - по-красива и провокативна от всеки отделен образ или кампания." - Анна Уинтур, главен редактор на американския Vogue/творчески директор на Condé Nast
"Когато Клаудия се появи за първи път на модната сцена, беше като изгрев - и слънцето все още грее." - Карл Лагерфелд
"Всички разбрахме много бързо, че в Клаудия има нещо специално. Спомням си как веднъж Ричард Аведон я снимаше и промълви: "Това момиче е мечта." Тя сякаш носи някаква вътрешна радост и мир в себе си, които се излъчват от нея като сияние. Мисля, че това е причината, поради която хората винаги са били привлечени от нея - всеки иска да получи малко от това, което има Клаудия." - Донатела Версаче
"Заснемането на Клаудия за кампанията на Yves Saint Laurent - високо на върха на холивудските хълмове, висяща в сбруя от планината, която държи знака на Холивуд - можеше да бъде толкова лесно и вълнуващо само благодарение на нейния опит, търпение и отдаденост за осъществяването на една луда идея." - Инез и Винуд
"Една от най-интригуващите жени, които някога съм снимал. Иска ми се да мога да направя филм с нея." - Стивън Клайн
"Клаудия наистина има присъствието на филмова звезда." - Артър Елгорт
"Сериозно, имаше ли някой, който да не беше привлечен от Клаудия по време на ерата на супермоделите? Може да съм бил просто дете, израснало в Бордо, но когато видях нейните снимки, толкова красиви и силни, започнах да разбирам невероятния потенциал на модата да преобразява и вдъхновява. И до днес образите на Клаудия често присъстват на таблата за настроение в моето ателие." - Оливие Рустейн, творчески директор на Balmain
Кладия говори за супермоделите
''Гледам на това време като на златна ера за модата. Това беше време преди цифровите технологии, когато снимките можеха да продължат седмици и актьорите или музикантите не бяха лицата на марките, а ние: супермоделите, фотографите и дизайнерите. Визионери като Джани Версаче също преосмислиха формата на модните ревюта, а неговите подиуми и спектаклите, които организираше, се превърнаха в новина на първите страници на вестниците. Когато модата, музиката и изкуството започнаха да се сливат, въздействието се усети и извън индустрията.
Спомням си как снимах кампанията за пролет-лято 1995 г. за Valentino с американския фотограф Артър Елгорт. Концепцията беше вдъхновена от филма на Фелини "La Dolce Vita", а аз изиграх ролята на Силвия. Животът имитираше изкуство, докато бяхме преследвани по улиците на Рим от огромна група папараци и телевизионни екипи. В една от сцените на балкона на Валентино ми беше наредено да махам на тълпите от хора долу, които в отговор скандираха името ми. Снимките улавят вълна от емоции и уникален момент във времето.
Супермоделът е творение на края на 80-те и 90-те години на миналия век. Ние бяхме различни по външен вид и националност, но заедно се превърнахме в сила. Радвахме се на слава, която се простираше далеч отвъд модата и по цялото земно кълбо, и станахме известни с името си. Бяхме едновременно творческа и търговска сила. Мисля, че в рецесията от началото на 90-те години на миналия век помогнахме да запазим блясъка и оптимизма на модата. С възстановяването на икономиката ролята на супермодела беше да проектира образа на марката в целия свят в момент, когато модата се разширяваше в световен мащаб. Демократизацията на модата и бумът в състоянието на марките позволиха появата на супермодела. И именно появата на супермоделите като колектив за много марки като Versace, Chanel и Dolce & Gabbana се оказа динамична.''
Празнуване на историята
През 2017 г. Донатела Версаче отдаде почит, вярна на наследството на покойния си брат Джани, но и разви бизнеса до нови висоти, пресъздавайки един емблематичен момент за колекцията Versace Tribute за пролет-лято 2018 г.
В чест на брат си Донатела отново събра на една сцена Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Хелена Кристенсен, Карла Бруни и Клаудия Шифър за финала на ревюто си за пролет-лято 2018 г. по време на Седмицата на модата в Милано.
''Хванати за ръце и облечени в новите интерпретации на прочутите рокли със златни верижки, с които беше известен брат ѝ, излязохме под звуците на "Freedom" на Джордж Майкъл. Това беше силно преживяване, което предизвика изблик на емоции'', спомня си Клаудия.
За увереността
''До първата ми снимка за корица на списание си мислех, че всеки момент някой ще ми каже, че всичко е приключило. Но доказах на себе си, че мога да успея в нещо, което не се съчетаваше с инстинктивната ми природа, развих много по-дълбока устойчивост и чувство за вяра в себе си.
Карл Лагерфелд ми даде ценен съвет, когато започвах работа. Каза ми да бъда себе си и да се доверя на инстинктите си, вместо да се притеснявам каква искам да бъда. Това ми напомня за цитата на Оскар Уайлд: "Бъди себе си, всички останали вече са заети.''
При определянето на думата "икона" от ключово значение е проверката на времето. Не можеш да бъдеш икона в момента. Това е много по-различно понятие от славата и известността, които могат да бъдат краткотрайни. Времето ви позволява да погледнете назад и да разпознаете трайното въздействие на даден образ, човек или движение.''