Алесандро Микеле представи колекцията си: Мета-театърът на интимностите

Алесандро Микеле представи втората си колекция ready-to-wear за Valentino, а обществената тоалетна служеше като декор за ревюто.

С тази колекция, която Микеле озаглавява ''Le Méta-Théâtre des Intimités'', или ''Мета-театърът на интимностите'', дизайнерът си поставя за цел да изследва разделението между публичното и личното и да се запита дали изобщо съществува такова. В бележките си към ревюто той пише: ''Това възвеличаване на интимността като убежище ми се струва хлъзгава илюзия... Никоя интимност не може да ни съблече окончателно, никоя завеса не може да бъде разкъсана, за да ни изправи пред истинската ни същност. Защото идеята, че съществува автентичен аз, недокоснат от живота и неговите определения, е подвеждаща... Дори най-дълбоката ни интимност в крайна сметка е театър. Или по-скоро мета-театър в театъра на съществуването. Изхождайки от тези предпоставки, си представих обществената тоалетна: контрамясто, което неутрализира и преустановява дуализма между вътрешно и външно, между интимно и открито, между личното и колективното, между личното и онова, което трябва да бъде споделено, между дълбочината и повърхността. Пространствена хетеротопия (М. Фуко), в която ритуалът на грижата за интимностите ясно разкрива своето метатеатрално измерение.'' 

Микеле трърди, че дори най-личните ни моменти са своеобразно представление, като обърква разликата между това, което социологът Ървинг Гофман нарича нашето ''предсценично'' и ''задсценично'' аз. Моделите му бяха облечени в смесица от бельо, прозрачна дантела и спортни облекла. Но имаше и визии, с които да бъдеш забелязан: класически, леко ретро костюми, украсени с панделки дневни рокли и тоалети от 40-те години. Цветните диамантени щампи, които видяхме в дебютната му кутюрна колекция, се появиха и тук, заедно с любимите му животински мотиви, под формата на рокля, украсена с котешко лице (не мога да не се сетя за Карл Лагерфелд).

В бележките към ревюто Микеле описва своя декор като ''мрачно, тревожно'' пространство, вдъхновено от покойния режисьор Дейвид Линч. Позовавайки се на поети и философи, сред които Мишел Фуко, Хана Аренд, Марио Перниола, Романо Мàдера, Пол Валери и Лудвиг Витгенщайн, той пише, че обществената тоалетна е ''контрамясто'', което ''неутрализира и суспендира'' границата между вътрешното и външното - между дълбоко интимното и неизбежно публичното.

Неведнъж съм казвала, че Алесандро Микеле е безспорно творец, но който се нуждае от много изява, пищност и сензационност. Микеле обича в работата му винаги да има послания и скрит смисъл, но често това остава просто една претенция, защото или не се възприема, или не се поднася по правилен начин. Например, относно този последен декор, модният инфлуенсър Ханан Бесович, смята, че обстановката на обществена тоалетна щеше да е далеч по-подходяща за ревю на марка като Diesel, защото те са дръзки и безцеремонни, но Valentino е синоним на красиви модни подиуми, представящи визионерски колекции, които резонират едновременно с артистичност и непреходност. ''Харесва ми, когато има концептия, но говорейки за интимност, обществената тоалетна е последното място, за което се сещам'', допълва още Бесович.

Обществената тоалетна, въпреки потенциала си за интимност в претъпканата градска среда, се свързва предимно с утилитарни цели, а не с блясъка и очарованието, които традиционно се свързват с висшата мода. Модата в същността си е изследване на идентичността, разказа и стремежа. Когато се търси интимност в модата, тя не се намира в суровата, облицована с плочки кабинка, където личното пространство на един човек е съпоставено с присъствието на много хора.

Изборът на Алесандро Микеле да организира ревюто на Valentino в обществена тоалетна повдига сериозни въпроси относно уместността на мястото за модна къща, известна със своя лукс и класа. Valentino, основана през 1960 г. от Валентино Гаравани, отдавна олицетворява елегантната мода, възхвалявайки женствеността чрез изисканата си изработка, богатите материи и романтичните си модели. Под ръководството на Пиерпаоло Пичоли Valentino продължи това наследство с фокус върху емоционалното разказване на истории и приобщаването. Колекциите на Пичоли често черпеха вдъхновение от съвременната култура, съчетавайки елементи от уличното облекло с висшата мода, като същевременно запазваха луксозното наследство на къщата. Неговите ревюта бяха грандиозни спектакли, които се провеждаха в престижни зали, дворци, замъци и музеи, често белязани от тържество на цветовете, текстурата и формата, които оставяха публиката очарована. Градините на Шато дьо Шантили, Palazzo Grassi във Венеция, Римският Пантеон, музея Роден в Париж, Château de Fontainebleau във Франция - това са само част от местата, на които бившият творчески директор, Пичоли, провеждаше ревютата си.

Къде ни отвежда Алесандро Микеле? Къде отвежда Valentino? Каква е концепцията му за бъдещето на марката и в какво иска да я превърне, понеже категорично не следва кодовете ѝ и рискува да размие основната идентичност на Valentino.

Концептуалната основа на Микеле изглежда отразява желанието му да наруши традиционните разкази за модата, но тези нарушения трябва да зачитат и същността на марката. Valentino е къща, която превръща тъканите във фантазия, и макар че има смисъл да се изследват нови сфери, мястото трябва да бъде съобразено с наследството и визията на марката. Изтънчеността, която Valentino е изграждал в продължение на десетилетия, изисква фон, който допълва артистичността му, а не я подкопава. Истинското модно ревю трябва да пренесе публиката в свят на красота и стремеж, където обстановката засилва, а не усложнява диалога между дрехата и зрителя. 

Гледайте ревюто на Valentino Fall-Winter 25/26 Le Méta-Théâtre Des Intimités by Alessandro Michele