Клаудия Шифър: ''Животът е свързан със създаването на спомени''
От Нели Славова
Клаудия Шифър в интервю за корицата на Vogue Germany за ерата на супермоделите и щастливото остаряване.
Никой не е бил звезда на корицата на германския Vogue по-често от Клаудия Шифър. От първата фотосесия за май 1990 г. - "Клаудия Шифър: Новата звезда на Германия" е заглавието по онова време - супермоделът се е появявал общо 15 пъти. И няколко пъти е била придружавана от семейството си. В броя от август 2003 г. тя държи пред обектива сина си Каспар, който е само на няколко месеца, за юни 2010 г. е снимана бременна с най-малката си дъщеря, а за снимките за корицата на мартенския брой на Vogue до Шифър е сивокосата котка Чип, която живее със семейството от повече от три години. Прекалено личните прозрения обаче са по-скоро нетипични за Клаудия Шифър.
53-годишният модел, която е омъжена за британския филмов режисьор Матю Вон от почти 22 години, в по-голямата си част държи трите си деца далеч от медиите и едва след навършването на пълнолетие на най-големите две от тях се появяват за първи път в публичното пространство. На лондонската премиера на "Аргайл", последния филм на Вон - екшън комедия с участието на Хенри Кавил, Сам Рокуел, Дуа Липа и Самюъл Л. Джаксън, по който Клаудия Шифър работи и като изпълнителен продуцент, присъстваха и 21-годишният Каспар и 19-годишната Клементина.
VOGUE: Неотдавна пуснахте на пазара своя собствена Барби на Mattel, облечена в копие на роклята на Versace, която носехте на подиума през 1994 г. Освен това, ако погледнете в Instagram изглежда, че в момента има силна носталгия по супермоделите от 90-те години. Как си обяснявате това?
- Мисля, че хората обичат деветдесетте години, защото има много паралели между тогавашното и днешното поколение. Модата може да бъде провокативна и да доведе до истинска промяна. Тогава преминахме много граници със супермоделите, сами се превърнахме в известни имена и отстоявахме самостоятелно постигнатия успех. Това беше нещо ново и отвори врати за следващото поколение - а след това те пренесоха всичко на ново ниво. Има известно любопитство за това как се е случило всичко тогава - в епохата преди социалните медии.
Вие самата изпитвате ли носталгия, когато гледате снимки от онова време?
- Щастлива съм и това ми връща много спомени, особено за общността между другите момичета и мен, но и за творчеството. Тогава имаше огромен прилив на творчество, родиха се много талантливи фотографи и стилисти, фризьори и гримьори; много хора в тази индустрия в известен смисъл израснаха с нас. Но не изпитвам носталгия да се върна в онова време, защото обичам живота си днес.
Изживях невероятен живот и съм щастлива, че имам всички тези прекрасни спомени.
Тогава не осъзнавахме какво се случва. Бяхме в центъра на събитията. Имаше време, когато моделите бяха като филмови звезди, бяхме в челните редици на всичко. Подобно нещо никога преди не се беше случвало в моделската индустрия.
Как светът на моделите се е променил оттогава?
- Индустрията се разнообрази. Тя се модернизира с неща като цифровите медии и електронната търговия, които тогава не съществуваха. Като цяло днес е много по-различно преживяване, отколкото през 90-те години на миналия век. Хубавото на модата е, че тя винаги гледа напред. Тя непрекъснато се променя. Това, което е чудесно днес, е, че моделите могат да изграждат многопосочни кариери, защото имат достъп до огромна глобална аудитория чрез социалните медии. Те имат власт и контрол над собствените си образи, гласове и ценности, на което се възхищавам. Тогава, за да покажеш кой си, за какво се бориш или в какво вярваш, трябваше да дадеш много интервюта или да си на корица, за да те забележат и запомнят. Днес можеш да постигнеш това много по-бързо, ако имаш достъп до цифровия свят.
Какво беше по-добро в индустрията тогава?
- Не бих казала непременно по-добрo, но различното беше, че имаш повече личен живот. Можеше да се изключиш напълно, да си вземеш малка почивка и да се занимаваш с други неща на спокойствие. Днес социалните медии правят това невъзможно; след като веднъж си се ангажирал да бъдеш онлайн, е трудно да се откажеш. Някои хора успяват да се справят и паузират, но мисля, че за повечето хора това е голямо предизвикателство. През 90-те години на миналия век човек се оттегляше преди Седмицата на модата и после се връщаше с гръм и трясък. Но в днешно време трябва постоянно да присъстваш и да публикуваш, за да си в крак с времето.
През септември миналата година се завърнахте на модния подиум на Versace за първи път от доста време насам. Имахте ли някакви резерви дали да участвате?
- О, не, не ми се наложи да се колебая, защото това беше Versace. За да отпразнувам Донатела или за да си спомня за Джани (през есента на 2017 г. Наоми Кембъл, Хелена Кристенсен, Синди Крауфорд, Карла Бруни и Клаудия Шифър се разходиха в ревюто на Versace, за да отбележат 20-годишнината от смъртта на Джани Версаче, бел. ред.), бих се върнала сляпо на подиума по всяко време.
Донатела е един от моите модни герои, тя ми е като семейство и в индустрия, пълна с дизайнери мъже, тя е борбена жена.
Винаги съм се чувствала в безопасност, подкрепяна и обичана в нейно присъствие. Винаги е удоволствие да работя за Versace - работя за къщата вече повече от 30 години. Но имаше и друга причина, която ме върна на модния подиум: Клементина, най-голямата ми дъщеря, чу за предложението и настоя да го приема. Тя дойде с мен, за да ме подкрепи. Екипът на Versace веднага се влюби в нея. Трябваше да я измъкна от щаба, иначе никога нямаше да си тръгне!
Смятате ли, че представянето на жените над 40 или 50 години в модата и в медиите се е подобрило?
- Да, има голямо подобрение. Разнообразие във всички области - възраст, сексуалност, тип тяло, цвят на кожата и т.н. Това е невероятно положителна промяна, която позволява много по-широк и здравословен спектър на представяне и образование. Преди деветдесетте години например кариерата на един модел рядко надхвърляше тридесетте години, имаше постоянна смяна на лица и типове красота и малко място за приемане на остаряването. Мога с гордост да кажа, че с възхода на супермоделите и експлозивните ни кариери, нашите фенове растяха заедно с нас и тяхната лоялност ни поддържаше актуални. Днес моделите продължават да работят до четиридесетте си години и след това. Това дава много по-цялостна представа за женствеността и визия за красотата на всяка възраст. Това се определя и от търговска гледна точка: Разбира се, успешните жени в своите четиридесет, петдесет и шестдесет години купуват лукс, инвестират в мода и бижута, грижа за кожата и козметика, така че е съвсем логично техните връстници също да продават тези продукти.
Определено. Но смятате ли, че на жените, които представляват тази възрастова група, трябва да им бъде позволено да изглеждат на тяхната възраст?
- Мисля, че повечето жени искат да изглеждат възможно най-млади. Но това не е свързано само с външния вид, а е продиктувано от желанието да се живее възможно най-дълго. Става дума за оцеляване на най-силните, а за да оцелееш, трябва да си здрав, а когато си най-здрав, изглеждаш най-млад. Някои хора предпочитат по-естествените методи, други използват други начини, за да изглеждат по-добре, по-млади и по-здрави.
Лично аз винаги съм подкрепяла естествената красота.
Опитвам се да водя много здравословен начин на живот, тренирам всеки ден, танцувам балет и се храня балансирано. Това ме кара да се чувствам добре, а когато се чувствам добре, мисля и че изглеждам така. Това е като едно постоянно обучение, в което с удоволствие се уча и винаги търся новото. В момента например се вълнувам от инфрачервените сауни и инфрачервените одеяла. Живеем в интересни времена и, особено с навлизането на изкуствения интелект, ще бъде любопитно да разберем как ще напреднем в тези области.
Кажете ни три неща, които сте научили, че са важни за живота ви.
- Едно от нещата е споменатият по-горе природосъобразен начин на живот и поддържането на всичко възможно най-естествено и органично - от диетата до грижата за кожата. Номер две е да създаваме колкото се може повече спомени. Когато пътувам със семейството си, винаги си мисля: къде можем да отидем, за да го направим специално?
Животът е свързан със създаването на спомени.
И на трето място, това е да научаваме все повече и повече. Уча се, четейки и виждайки какво се случва в света, колко много се развиваме, какви изобретения се правят и как напредва медицината. Това ми е много интересно. Затова чета във всички възможни посоки, за да се образовам. Тези три неща ме правят един много щастлив човек.
Личният ви живот винаги е бил много важен за вас, особено когато става дума за семейството ви. Две от децата ви са пораснали и са самостоятелни. Трудно ли ви беше да ги пуснете да излязат от семейното гнездо?
- Матю и аз положихме съзнателни усилия да дадем и на трите си деца нормално детство, което означава, че ги държахме напълно далеч от светлината на прожекторите. Двете ни по-големи деца израснаха в Лондон и папараците ни следваха до училище всеки ден. Една сутрин дъщеря ни (която тогава беше шестгодишна) ни призна, че е известна! В този момент си помислихме, че е време да се преместим в провинцията. Искахме те да имат нормално детство, защото това те прави по-уравновесен и земен човек - а знаем, че когато родителите ти са в развлекателния бизнес, това понякога може да те подхлъзне. Сега, когато са по-големи, очевидно зависи от тях дали искат да вървят по нашите стъпки или да правят нещо съвсем различно. Опитали сме се да ги научим да работят здраво и да имат важни ценности.
Същото важи и за социалните медии: Когато бяха по-малки, се опитвах да ги държа настрана и да не публикувам техни снимки. Но сега, когато по-големите ни деца са съответно на 19 и 21 години, това, разбира се, се промени и те сами решават дали искат да бъдат част от това или не. Към днешна дата са ми благодарни, че не публикувам всичките им "смущаващи" тийнейджърски моменти. Но ние сме се погрижили да ги образоваме за опасностите и положителните страни на социалните мрежи и винаги им казваме да внимават какво споделят. Трябва да вярвате силно в това, което публикувате, и да не наранявате ничии чувства.
