„Вечният годеник“ – музикалната хроника на живота на една жена

2 ноември 2022

Романът изследва капризите на съдбата и ритъма на връзките

Френската писателка Аниес Дезарт прави своя дебют у нас с най-новото си заглавие „Вечният годеник“, издавано от „Ентусиаст“. Пропита от необичайна виталност, книгата носи в себе си признания за падения, възходи, провали и триумфи, периоди на меланхолия и екзалтация, неразривно свързани с музиката.

Неслучайно „Вечният годеник“ е един от деветимата финалисти на най-престижната френска награда за литература „Гонкур“ за 2021 г.
Аниес Дезарт започва кариерата си с книги за деца, но през 1993 г. публикува първия си роман за възрастни „Няколко минути на абсолютно щастие“. Аниес Дезарт е забележителен преводач и на Вирджиния Улф в родната си Франция.

Какво е животът? Според този роман – обяснение в любов между две четиригодишни деца по време на коледен концерт. Или срещата им на една парижка улица четирийсет години по-късно. Може да се добави и смъртта на една майка, изложба на абстрактно изкуство, историята на един удобен брак или тайните на едно жиголо.

Дезарт омагьосва със своето необичайно перо с невъздържан ритъм и въвлича читателите в размислите си за хода на дните, забвението, любовта, срещите и разделите: с една дума – за живота.

Всичко започва в кметството, в сватбена зала, когато едно малко момче споделя на едно малко момиче за чувствата си към нея. С течение на годините те се срещат отново и отново, водени от общата си страст към музиката, но момчето никога не разпознава момичето.

Начинът, по който авторката описва съдбата на главната героиня, от ранно детство до средна възраст, е безупречен. С малки щрихи Дезарт рисува картината на един цял живот.

„Чудесна семейна сага, която разказва за младежките любови, съжаленията на възрастните, брака, поколенията, които пресичат пътищата си, трудните житейски съдби, прекъснатите връзки“, споделят от L’Express. „И нищо от това не оставя впечатление за баналност.“

На 9 ноември от 18:00 часа в Медиатеката на Френския институт в България ще се състои представянето на „Вечният годеник“. Участници в събитието ще бъдат преводачът на книгата Силвия Колева и редакторът на книгата Мария Чунчева.

„Чудесен роман. Семейна сага, която разказва за младежките любови, съжаленията на възрастните, брака, поколенията, които пресичат пътищата си, трудните житейски съдби, прекъснатите връзки. И нищо от това не оставя впечатление за баналност.“
– L’Express

„Невероятна сплав от хумор, дълбочина и лека меланхолия.“
– L’Humanité

Откъс от книгата:

Златният град
Децата от детската градина вървят в редица по двечки и се държат за ръце. Отиват в кметството, за да слушат коледния концерт. Всички знаят какво е Коледа! Но дали знаят какво е концерт? Ето ги – вече седят в Сватбената зала.

А от тавана виси огромен полилей с кристални висулки. Заплашително. Може да ги премаже, ако падне. Така поне си мисли едно малко момиченце, което седи точно под него. Само на четири годинки е. У тях винаги звучи музика. И то е доволно, че ще я слуша и сега. Изброява наум имената на
композиторите, които майка му и баща му харесват. Например Бетовен, но мама предпочита Брамс. Или Шуберт, когото таткото обожава, но пък най-голямата му сестра Лиз иска да слуша само Шопен.

Момиченцето седи върху дланите си и гледа как оркестрантите заемат местата си. Диригентът вдига палката. Учителките от различните училища в квартала, които са довели тук класовете си, повтарят „Ш-ш-т! Тихо!“... Децата утихват. Мислят си, че Дядо Коледа може би ще дойде.
Обещали са им, че това ще стане, ако са послушни. На малкото момиченце не му пука за Дядо Коледа. То се интересува само от музиката.

Диригентът спуска елегантно дясната си ръка надолу и вдига лявата. Извисява се мелодия, в която са примесени десетки гласове. Дъхът на момиченцето секва... Звукът е толкова силен! Цялото му тяло вибрира – от стегнатите
пръсти в лачените обувки, извадени от гардероба за случая, до дългите мигли, които придават на погледа му тъга и кротост.

А после изведнъж, като че ли подчинявайки се на някаква заповед свише, момчето пред нея се обръща и я гледа. Никога не го е виждала. Не е ученик от „Златният град“ (така се казва нейната детска градина). Кой е този натрапник?! От коя ли градина е? Косите му са рошави. Приличат на пенеста
маса. Не може да определи дали са сресани наляво, или надясно, но му придават малко разкривен вид. Казва ѝ, че я обича. Обяснява, че я е избрал сред всички момичета в залата, защото има любопитни очи. Как се осмелява да ѝ говори, когато музиката вече е започнала?! Момиченцето си мисли, че ако му
отговори, ще ги порази мълния. Затова си мълчи. Но ето че той настоява: „Обичам те, защото очите ти са любопитни“.

Понеже не знае как да го накара да замълчи, тя възразява: „Аз пък не те обичам, защото косите ти са рошави“. Момчето мълчаливо плаче, а момиченцето е спасено. Само че под влиянието на божествената музика си мечтае, че вече са сгодени.

А също и защото се намират в Сватбената зала. Десетки години по-късно тя е убедена, че това момче, което среща случайно на равни промеждутъци от време и което не всеки път си спомня името ѝ, ѝ принадлежи завинаги. Както и в музиката, тя винаги може да започне творбата отначало и всичко се навързва. Той ѝ казва, че я обича, защото очите ѝ са любопитни, а тя му отговаря: „И аз също, защото косите ти са рошави“. Така всичко започва отначало.